ПО-ВАЖНИ ДАТИ В ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЛЕВСКИ

1837 юли 6 (18 нов стил) – в семейството на Гина Караиванова и Иван Кунчев – майстор, бояджия на гайтани, в Карлово се ражда второ дете – Васил, бъдещият Апостол Васил Левски.
Освен по-голямата сестра Яна, по мъж Начева, Левски има още двама братя – Христо, също революционер, починал 1870 г. в Букурещ и Петър – Ботев четник, опълченец, ранен на Шипка през 1877 г., починал 1881 г.

1845 – 1851 – ученик в килийното, а след това в Карловското градско училище, едновременно учи и занаят „кафтанджийство”, за да подпомага майка си в отглеждане на братята и сестра си – баща му ослепява, разорява се и почива рано – 1851 г.

1852 – 1854 – послушник на вуйчо си Василий – калугер от Хилендарския манастир, таксидиот (събирач на помощи и такси) за Светогорската обител, но същевременно учи църковно пеене при прочутия учител Райно Попович и пее в църковния хор.

1855 – 1856 – учи в Старозагорското класно училище, прилежен ученик, първокласен певец в градския църковен хор.

1856 – 1857 – по настояване на вуйчо си Василий се записва в курс за свещеници с обещание, че ще бъде изпратен да учи гимназия в Русия. Води старателно записки по Богословие – първият запазен от него ръкопис.

1858, декември 7 – приема монашески сан под името Игнатий. Обредът се извършва в Сопотския манастир „Свети Спас”.

1859 – 1861 – ръкоположен за дякон в карловската църква „Света Богородица”, певец в същата църква; обикаля с вуйчо си – вече архимандрит, подбалканските селища и опознава народния живот и неговите теглила – от злоупотребите на фенерските духовници до насилията на поробителите-турци.

1861 – чрез калофереца Ст. Буйнов получава призива на Г. С. Раковски за създаване на тайни общества по българските селища и за отзоваване при пръв позив в Сърбия. От този момент дякон Игнатий се нарежда и в редиците на борците – сам Левски, по-късно в две свои писма ще пише: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от [18] 61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

1862, март 3 – напуска тайно Карлово с коня на хаджи Василий, преминава през Пазарджик и София, в Ниш се среща с побратима си отец Генадий Ихтимански и заедно тръгват за Белград.

1862, април – пристига в Белград и се включва в Първата българска легия, организирана от Г. С. Раковски.
Тук се запознава не само с патриарха на организираното българско освободително дело, но и с войводи и революционни дейци като дядо Ильо Марков, Дядо Цеко, кнез Иван Кулин, Васил Друмев, Стефан Караджа, Иван Кършовски и др.; тук получава и бойното си революционно кръщение и историческото си прозвище „Левски”.

1862, есента – зимата – след разтурянето на Легията пребивава в Белград, работи, учи нов занаят – абаджийство, посещава казармата, за да усвои по-добре военното дело, а в края на зимата напуска Сърбия и се озовава във Влашко.

1863, пролетта – преминава р. Дунав и през Балкана се спуска в Казанлък. Тук, вече в монашеско облекло, изпратено от близките му, се връща в Карлово.

1863, лятото – арестуван (наклеветен за откраднатия кон и за участие в Легията), е отведен в затвора в Пловдив, но след намесата на влиятелни пловдивски граждани, зад които стои и руският вицеконсул в града, българинът Найден Геров, е освободен.

1863, зимата – връща се в Карлово, служи в църквата „Св. Богородица”, пребивава и в Пловдив, където посещава училището на Йоаким Груев и се среща с революционно настроени младежи.

1864, април 19, Великден – разкалугерява се; в местността „Алтън чаир” край Карлово в присъствието на другарите си хаджи Георги поп Христов и Христо Пулев сам отрязва косите си и ги предава на майка си. Днес косите се съхраняват във Военния исторически музей – София, а една част – в параклиса „Всех святих болгарских” при Национален музей „Васил Левски” – Карлово.

1864 – 1865 – учител във Войнягово, Карловско. Спечелва любовта не само на учениците си, но и на по-будните младежи, а признателните потомци са запазили автентична църквата с училищната стая – сега музейна сбирка.

1866, февруари – 1867, март – напуска Войнягово и се озовава в Добруджа, пребивава в Тулча, с. Конгас и учителствува в с. Еникьой.
Запознава се с поп Харитон Халачев, зографа Цаньо Захариев от Трявна, а чрез отец Натанаил Охридски в гр. Яш пише писмо до Г. С. Раковски със запитване: „какво се работи за народното освободително дело”.

1867, март – напуска Добруджа и се озовава в Букурещ, за да вземе участие в подготвяната от войводата Панайот Хитов чета.

1867, април 28 – през нощта четата на П. Хитов преминава р. Дунав при Тутракан и слиза на българска земя. Левски е избран за знаменосец на четата.

1867 – края на април – май, юни – четата се придвижва от р. Дунав към Балкана, като преминава през Лудогорието, Разградско, Поповско, Омуртагско, Котленско и навлиза в Сливенския Балкан. Тук, в подножието на в. Българка се установяват на бивак, обсъжда се четническия закон и правила, и след това, по билото на планината достигат до Централния Балкан.

1867, юли 7 – Левски, с позволение на войводата, слиза в Карлово, за да се види с майка, близки и другари. Сам ще напише в „Автобиографията” си:
От планина слизах, за Карлово отивах
с Тюрумето Иван аз да се видех,
сам-саминичек, обкичен, обръжен,
с пушка белгийска и чиф[т] пищови
и остра сабя на мен блещяха…
Подгонен от скритата потеря, на която дава отпор, Левски се измъква и с тежък преход достига четата около река Черни Осъм.

1867, юли 18 – четникът Иван Тодоров – „Иван Капетан” от Търново, участник в легиите, артист във Войниковите пиеси, играни в Браила и Букурещ, тежко болен, за да не падне в турски ръце, моли да бъде обезглавен от другарите си.
Левски измива главата и отслужва заупокойна молитва, а четата със залпове отдава последна почит на героя.
Покъртен от саможертвата на другаря си, Левски ще запише по-късно в джобното си тефтерче (стр. 116), наред с бележка за смъртта на брат си Христо: „Упокои са капетан Иван от Търново между Братаница и Орта – конак, в Коджя Юрт между Тетевени и Златица, на 1867.”
Днес в Тетевенския балкан под в. Болованя и над хижа “Бенковски” в местността „Средното почивало” е поставена паметна плоча в чест на героя.

1867, юли 19 – 22 – четата, към която се присъединява с оцелелите си четници Филип Тотьо на 21 юли – води успешен бой със Златишкия мюдюрин, а на следващия ден, под връх Баба, над с. Буново разбива потерята на Софийския Мечо бюлюкбашия.
Левски е участник и в двете сражения.

1867, август 4 – четата пресича сръбско турската граница в м. “Иванова ливада” в Прилепската планина и се установява в гр. Княжевац. Панайот Хитов, заедно с Левски и Иван Кършовски, продължават до Белград, където Левски се записва във Втората българска легия.

1867, септември – 1868, април – май – легист във Втората българска легия. Прекарва тежка операция, но взима успешно изпитите си. Фотографира се в хайдушко облекло – като знаменосец, снимка с брат си Христо и Христо Иванов Големия и в групова снимка с участници във Втората легия.

1868, февруари 1 – от Белград пише писмо до Найден Геров в Пловдив с молба за помощ, за да премине с чета в България и да се срещне и подготви за делото своите познати в страната.

1868, зимата – болен, с отворена рана на корема, опериран, но, като се пооправил, пише писмо до Панайот Хитов с молба за помощ, за да работи – „по новому” за освобождение на Отечеството. Още тук бъдещият Апостол ще заяви: „Ако испечеля, печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си.”

1868, май – след разпускане на легията от сръбското правителство с група другари се отправя за Румъния, минава през Турну Мъгуреле, където се среща и уговаря за работа с Васил Ганчев Плевнелията и от там пристига в Букурещ. Тук се вижда с Хаджи Димитър, но не одобрява четническата тактика и не взема участие в неговата чета. Осмисля бъдещата си революционна дейност.

1868, зимата – в Букурещ живее заедно и другарува с Христо Ботев в запустяла воденица край Букурещ. В личния си бележник по-късно ще запише – очевидно по памет Ботевото стихотворение „На прощаване”, а Христо Ботев ще сподели в писмо до приятеля си Киро Тулешков: „Приятно е човеку да живее с подобни личности.”

1868, декември, началото – подготвя се за обиколка в „Българско”, като получава 30 турски лири от заможния свищовлия, участник в дотогавашните революционни дела Димитър Ценович.

1868, декември – средата и втората половина – с параход по р. Дунав и от там с кораб през Варна или Бургас пристига в Цариград, за да се насочи към вътрешността на страната и провери „народното мнение”. В Цариград ходи още два пъти.

1869, януари – февруари – обикаля Южна България, може би е посетил и Солун и някои градове в Македония, но определено се знае, че посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол, след което се прехвърля в Румъния.

1869, февруари – март – през Турну Мъгуреле заминава за Букурещ, среща се с много дейци, но получава пълномощно и прокламация за дейността си като апостол от Иван Касабов – бивш съратник на Г. С. Раковски, основател на Тайния български революционен комитет от 1866 г. и известно време редактор на в. “Народност” (1866 – 1868).

1869, април – в Букурещ е отпечатана „Прокламация” на български и турски език от името на „Привременно правителство в Балкана” (по подобие на прокламацията, носена и разпространявана от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа), която Левски е трябвало да разпространи при обиколката си в България.

1869, май 1 – средата на август – втора обиколка на Левски из България – начало на трайната му апостолска дейност. Посещава Пловдив, Перущица, Пазарджик, Карлово, Сопот, Чирпан, Стара и Нова Загора, Сливен, Ловеч, Плевен и през Никопол отново се връща в Румъния. Има основание да се приеме изказаното още след Освобождението твърдение, че основава първите ядра от съмишленици или дори комитети – основа на бъдещата Вътрешна революционна организация. По време на тази обиколка Левски вероятно основа комитет и в Разлог.

1869, септември – 1870, май – девет месеца пребивава в Румъния, срещи с представители на различни групи и течения в българската емиграция, с които спори и отстоява идеите си за продължителна революционна подготовка на народа, при това вътре в страната, както и срещу домогванията на чужди сили – да използват българското движение за своите великодържавни цели.

1869, септември 23 – подкрепя създаването на Българското книжовно дружество (БКД – дн. БАН), а на събрание в читалище „Братска любов” подписва пълномощно на Димитър Ценович и Любен Каравелов за представителство на учредителното събрание на БКД в Браила.
На 3 януари 1870 г. внася скромна сума като спомогателен член – „пожертвувание” за дружеството.

1869, декември – в Букурещ е създаден БРЦК (Български революционен централен комитет) с председател Любен Каравелов, Левски е един от учредителите. Комитетът излиза със своя програма, а в. “Свобода” става орган на революционната организация, в която Левски помества своя дописка (28 ян. 1871).

1870, май – края – Левски през Гюргево минава в България, а през лятото посещава и създава революционен комитет в десетки селища на Северна и Южна България, като определя Ловеч за център. Започва да води личен (джобен) бележник, в който записва до грош разходите си, както и лични вълнения. На една от страниците е написал:
„Искам, мамо, да те видя
и вси мили у дома,
но знамето не ме остава…
До кога ще мога, до кога?”
На друго място е изнесъл Ботевите строфи:
„Да ходим, да скитаме
немили клети, недраги…”

1870, есента – 1871, септември – работи по създаването на проектоустава на БРЦК, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ”. В нея, наред с организационните военни наредби е посочена и идейнополитическата цел на националната революция:

1871, януари – декември – върши апостолска дейност през цялата година – посещава и организира нови комитети, обсъжда проектоустава с комитетски дейци по места, води оживена дискусия с емигрантските дейци по насоките на освободителното революционно дело, отстоява своите идейни и организационни възгледи. Дори на другаря си от четата и легията Иван Кършовски пише в Площ: „Брате! Тамкашните Ви работи като ма смутиха, и за мен друго немаше к[ак]во [да правя]… моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас комуто са хареса да върви с нас, той ще ни са обади и ний ще го приемем”. В писмо пък до Панайот Хитов ще обоснове своите идейно политически възгледи за бъдещата българска държавност: „В Българско не ще има цар, а „народно управление” и „Чиста свобода българину и секиму своето” – „свобода и чиста република”.

1871, пролетта – лятото – пише писма до богати българи („заплашителни”) с призив за парични помощи на организацията, до Каравелов и други емигрантски дейци, до войводите Филип Тотю, Панайот Хитов, в които отстоява правотата на подетото дело от създадената вече Вътрешна революционна организация с Централен комитет (ЦК) в Ловеч.
„И как разбираш времето? – Левски пита в писмо от 10 май 1871 г. войводата Панайот Хитов. – За дето времето ни носило сега погрешки?
Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщами…”

1871, юни – БРЦК в Букурещ му изпраща за помощник Димитър Общи, с което Левски не е съгласен. „Аз не смея да пращам хора за да лъжат народа” – ще пише Левски до Л. Каравелов, но отстъпва в името на делото.

1871, юли – пребивава няколко дни в „тайна къща” в Карлово, които съвпадат с рождения му ден. Обмисля изминатия път и се готви за бъдещето. За да върши работата си „тайна и опасна” сменя имена и псевдоними (над 20 пъти), тескерета (билети за пътуване), дрехи и реквизити, явки и тайни къщи, коне и придружители.

1871, август – заминава за Цариград и се среща с видни българи, между които и Иванчо Хаджипенчович – бъдещия му съдия.

1871, август 28 – уведомен е от ЦК в Ловеч, че е пристигнал Ангел Кънчев, определен също като помощник на Апостола. В писмо да Панайот Хитов от края на септември Левски ще пише: „Срещнахме се с А[нгел] К[ънчев] и отсега занапред е на работа.”

1871, септември – събрание в лозята на Ловеч, обсъжда се „Проектоустава” и се утвърждават пълномощията на Ангел Кънчев, Димитър Общи, като последният е определен за работа в Тетевенско, Орханийско (дн. Ботевградско), Софийско, но не и за Македония.

1871, октомври – декември – придружен от двамата си помощници прави организационна обиколка от Ловеч – Троян през Карлово, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Котел, през Трявна и Габрово, Севлиево, до Търново, Лясковец и пак Ловеч.

1871, ноември – декември – обиколка с Д. Общи в Северозападна България – Ловешко, Тетевенско, Орханийско, София и Софийско.

1872, януари 1 – записва в джобния си бележник „В Плевен изпроводяк, кафе и други дребни – 5 [гроша], за фес за мене – 21; по Св. Васил додоха да ми чиститат народни деца – 8 [гроша]; на сирота жена, при която намирам прибежище в зъл случай, пък сирота няма от [къ]де – 105:10 [гроша]”.

1872, януари 7 – пребивава в Троянския манастир при игумена отец Макарий и сред монаси – членове на монашеския комитет.

1872, февруари 10 – пребивава в Ловеч, а през Троян предприема нова продължителна обиколка из Южна България, след което отново, през март се връща в центъра и се заема с проектираното общо събрание в Букурещ: „Там ще стане скупщина от българи чисто народни от разни места… засега там във Влашко отивам аз, от страна на ЦК с горните представители ще явим работите ни как вървят в Българско и върху това ще земем мнението на нашите братя оттам” – пише Левски до членовете на ЦК в Ловеч на 30 март 1872 г. На новопосветени в делото съмишленици обяснява необходимостта от единодействие с българската емиграция: „да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили”.

1872, март 5 – проводен от Левски до ЦК в Букурещ, Ангел Кънчев се самоубива на пристанището в Русе. Левски, който цени помощника си, пише: „Остави името си безсмъртно! За честните хора е такава смърт!
Не бойте се братя български синове от такава смърт, защото е най-сладка, честна и правата смърт днес за секи българин!
Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода!”

1872, април 6 – в писмо от Ловеч до ЧРК – Сливен пише: „От днес тръгвам за във Влашко.”

1872, април 14 – през Никопол и Турну Мъгуреле пристига в Букурещ и отсяда в дома на Любен Каравелов, където празнуват Великден.
Още през 1871 г. Каравелов ще пише във в. Свобода (13 февр.): „Ние познаваме това лице като човек честен, родолюбец и деятел. Той в продължение на две-три години е обикалял цяла България и е имал време да узнае народът и неговия дух…”

1872, април 29 – 4 май – общото събрание на БРЦК в дома на Каравелов. Присъстват 26 делегати от България и Румъния с право на 45 гласа, като Апостола представлява няколко частни комитети. Избран е в четиричленната комисия (Л. Каравелов, К. Цанков, Т. Пеев, Левски), за изготвяне на програма и Устав на БРЦК.

1872, май 4 – приети са двата документа, узаконени и в официален „Протокол за решенията на заседанията на ЦБРК”, подписан от 20 души, Левски е упълномощен да „действа навсякъде при българите… за нашата народна работа, която се отнася за освобождението на България… Същото лице представлява БРЦК във всичко и действията му са неограничени разбира се, по пределите на Устава”.
Апостола полага клетва, „че ще следвам точно длъжностите си”.

1872, май 11 – отпразнува в кръга на „младите” в Букурещ деня на светите братя Кирил и Методий, като при липсата на свещеник изпълнява тропара (похвално песнопение) на равноапостолите, които прилежно си е преписал в бележника от книга на Каравелов.

1872, май – юни – пише писма, среща се със съратници и народни дейци, фотографира се, търси средства за делото.

1872, юни, около 20 – напуска Букурещ, посещава български родолюбци в Олтеница и Гюргево, отсяда в Турну Мъгуреле при най-довереното си лице в Румъния Данаил Хр. Попов. Пише до Л. Каравелов, К. Цанков и ги уведомява, че емигрантите-българи приемат да работят, „защото им казах, че главния център е в Българско”.

1872, юли 1 – след тримесечно пребиваване в Румъния преминава Дунав при Оряхово, отсяда в Ловеч и се заема с разпространение на приетите документи на БРЦК – Устав „с червена корица”, в. „Свобода”, квитанции, тайни знакове и пр. и замисля реорганизацията на комитетската мрежа. Противопоставя се на авантюризма на Димитър Общи и Анастас Хр. Попов, а на Каравелов, по повод на необходимостта от външна подкрепа, пише: „Целта ни в Българско е братство с [в]секиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме [в]секиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човеческа”. Още преди година по същия повод е писал на Филип Тотю: „Брате! Ний не отказваме помощта и от дявола! Но имаме си предначертание…”

1872, август 4 – в писмо от Българско честити венчавката на верния си другар Христо Иванов Големия, но напомня и за задълженията като упълномощен за Търновското окръжие: „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе си да я уважаваш”.

1872, август 14 – заедно с Вутьо Ветьов от с. Видраре влизат в къщата на чорбаджи Дончо Халача в Ловеч; при акцията е убит слугата. Левски успява да се укрие, а на Каравелов пише в писмо от 25 август: „Жалко! За невинното момче… Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста…”

1872, август – обвиненията и клеветите срещу Левски от групата, начело с Димитър Общи, достига своя връх. Анастас Попхинов му пише: „Недей ми току стъпи на краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото; и няма да ме забравиш засякога”. В лични срещи и писмо Левски отстоява своята правда, кани Общи на среща, за да се разговарят и прегледат заедно комитетските сметки.

1872, август – края – изчерпал възможностите си за решение, в писмо до БРЦК в Букурещ настоява за отстраняването на Д. Общи от работа – за нарушения на Устава. Обмисля въпроса за свой заместник, а в писмо до Каравелов от септември пише: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни!… Длъжност ми е да кажя, защото можя да умра…”

1872, септември 10 – начало на реорганизацията на ВРО – създаването на революционните окръзи. Първият комитет е създаден в с. Голям Извор, Ловчанско. С това Апостола завършва историческото си дело – революционната организация има вече свои Устав (Конституция), йерархични звена – ЦК, окръжни ръководства, местни комитети, с куриерска служба, поща и тайна полиция.

1872,септември 22 – Димитър Общи с група съзаклятници от Тетевен, Гложене, Видраре и др. извършват обира на турската поща в прохода Арабаконак.

1872, октомври 24 – турските власти арестуват Д. Общи, следват арести и разкрития в Тетевенско, Орханийско, Софийско. Левски научава тревожните вести в Карлово и нарежда да се сменят псевдонимите на революционните комитети и организационни лица.

1872, октомври 25 – създава втория революционен окръг в Пазарджик и пътува из Средногорието – Панагюрище, Копривщица, Стрелча, Поибрене и др., а след това Стара Загора, Чирпан, Пловдив.

1872, октомври 26 – в показанията си секретарят на Тетевенския комитет Иван Лилов дава първите сведения за Васил Левски. „Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва единият му зъб се показва малко навън, очите му са големи и пъстри”.

1872, октомври – изпраща нарочно човек в София да получи сведения за хода на следствието, крои планове за освобождението на арестуваните, информира комитетите за разкритията.

1872, октомври – ноември – след Карлово, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Стрелча обикаля и Хасково, Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Котел, Чирпан и др., създава революционни окръзи в Сливен и Стара Загора, дава пълномощни на доказани революционни дейци за работа в далечни райони, нарежда изново комитетски дела.

1872, ноември 15 – 20 – в Стара Загора получава по куриера отец Матей Преображенски Миткалото две писма от Любен Каравелов с призив за незабавно обявяване на въстанието – с оглед лошите последствия за делото от Арабаконашското приключение. Левски не е съгласен и свиква комитетско събрание, което приема неговото мнение, тъй като „да [се] излезе със сполука от таквоз бързо движение, когато ний в нищо още не сми приготовени” е авантюра. Подобен отговор до Каравелов отправя и Окръжния революционен център в Сливен.

1872, ноември края – пребивава в Пазарджик и близките селища в Средногорието, тъй като все още търси начин да помогне на задържаните в София комитетски дейци, след това, придружен от Никола Ръженков – комитетски куриер напуска града на път за Ловеч – спира се в „тайна къща” – в Поибрене при поп Недельо или в Мирково, а после през Златица и Пирдоп е в Карлово – последното му пребиваване в родния му град.
По съвет на карловските си другари – за безопасност, не се среща с майка си, но се озовава в Сопотския манастир, където, според спомени се изповядва за греха си с убийството на момчето в Ловеч. От там, през Беклемето в Балкана посещава Троянския манастир и се среща с отец Макарий и членове на монашеския и Троянския комитет.

1872, декември 10 – в бележника си отбелязва: „Спирам се в една тайна къща” – най-вероятно в с. Колибето до манастира.

1872, декември 12 – пише писма до Окръжния център в Голям Извор, до Христо Иванов Големия в Търново, а в писмо до членовете на ЦК в Ловеч заявява: „тълкувам предателство истинно и предателство без да ще, от страх”, но въпреки това ще мине през града за да прибере архива и с него да даде отчет пред БРЦК в Букурещ.

1872, декември 26 – вторият ден на Коледа – скрил архива в самара на коня, заедно с придружителя си Никола Цветков Бакарджията отсяда в Къкринското ханче – едно от комитетските убежища.

1872, декември 27 – призори ханчето е обградено от потеря (12-13 заптии), а Левски, след опит да пробие засадата, е ранен в главата и заловен.

1872, декември 28 – през Ловеч е откаран под конвой в Търново. Членовете на революционния комитет, начело с Христо Иванов Големия правят неуспешен опит да го освободят. Тук Апостола, пред собствения си портрет, разпространен от полицията, както и други сведения признава, че е търсеният Левски.

1872, декември 29 – окован във вериги, Левски е хвърлен в конска талига и със силна охрана той и двамата му другари Никола Цветков и Христо Цонев Латинеца са подкарани за София. Пътят им минава през Ловеч, Севлиево, Орхание, Арабаконашкия проход (тук охраната е усилена със 150 души конна жандармерия) и през Враждебна влизат в града.
За сигурност Левски единствен е затворен в Артилерийскита казарма (днес на мястото й е площадът пред катедралата „Св. Александър Невски”), а двамата му другари и участниците в следствието и процеса – в други конашки зандани.

1873, януари 4 – първият разпит на Левски от Специалната правителствена комисия с председател Али Саиб паша и членове Шакир бей и българина Иванчо Хаджипенчович. На въпроса, каква е била мисията му, като ръководител на бунта, отговаря: „Да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.”

1873, януари 5 – 6 – 7 – 8 – шест разпита, придружени с очни ставки с Д. Общи, Анастас Попхинов, Дидьо Пеев, хаджи Станьо и др. Левски признава само онова, за което комисията вече има точни данни, но твърдо отстоява тайните на организацията: „Аз се срещах с много хора. Тъй, като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа”.

1873, януари 14 – в заключителния протокол на комисията е обявена смъртната присъда на Апостола, която се изпраща на Високата порта и Султана за потвърждение.

1873, януари 22 – султанът потвърждава смъртната присъда.

1873, февруари 6 – зимен ден. На 200–300 метра на изток от църквата „Света София”, близо до мястото на сегашния паметник стърчи бесило, до него – рота войници и тълпа от мюсюлмани, цигани и само отстрани – няколко деца – българчета.
В конска каруца под викове и ругатни Левски е докаран до своята Голгота. Подканен от пашата, поп Тодор Митов го изповядва. Левски бледен, но привидно спокоен приема причастието с думите: „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството”. След това Али чауш дава знак, палачът Сали надява въжето. Левски се провиква: „Боже избави България” и увисва… „със страшна сила”…

1873, февруари 6 срещу 7 – Левски е погребан в т.нар. „позорни гробища”.

Имена и прозвища, с които се среща в историческите извори и в историографията:
Васил Иванов, Васил Дякон – Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Дяколевски, Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий – Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; след 1873 г. – Апостол на свободата, Апостол.

Фалшиви и чужди имена, използвани в паспорти, тескерета и адреси:
Дидьо Пеев, Добри Койнов, Иван Фетваджиев, Нико Жеков, Петко, Петър Г. Пенев, Първан Найденов [?], Руси веледи Рачов (Руси, син на Рачо), Стан Станчулеску, Стойчо Бешикташът.

Революционни псевдоними, с които подписва писма и други документи или спомени в по-късни източници: Ас. Дер. Кър[д]ж[алъ], Аслан (Арслан) Дервишоглу (Дервишооглу, Дервишоолу) Аслан Дервишоолу (Дервишоглу) Кърджала (Кърджал, Карджалъ); Аслан Димитроолу Ованес Ефенди, Аслан (Арслан) Ефенди, Асланоолу (Асланоглу) Видинли, Ахъз ага (Афъзаа), Афъз Ефенди, Бай Вълчо Драгньов (Драгнюв), Бай Драгню (Драгньо), Бай Филип, В. (Ль-кий), В. Л., Вълчо Драгнюв (Драгньов), Дервиш Мехмед (Меемет) Кърджалъ, Дервишоглу Аслан, Дервишоглу Аслан Ефенди, Димитроолу (Димитроглу) Ованес Ефенди, Драган Мирчов, Драгой Стойчев, Драгойчо, Драгойчо Иванов, Драгню, Драгню Костов, Драгомирчо Иванов, Ефенди Дервишоглу (Дервишоолу), Ибриямаа (Ибриямага) Анадооллу, Кърджалията, Кърджалъ Мустафа Дервишоглу, Мамудая (Мамудаа) Едирнели, Никола Раанелов [?], К. Ив. Марков, К. Н. Марков, Неболлу Чизмели Кърмъзъ, Тропчо, Хаджи Ахмед (Амет) Съръ Азис Рушидоглу, Хаджи Асанаа (Асанага), Хаджи Ахмед Саръ Чизмели Кърмъзъ, Филип.