„142 години от гибелта на Апостола“
Слово на акад. Константин Косев, член на Изпълнителното Бюро на Общобългарски Комитет „Васил Левски“, произнесено пред паметника на Васил Левски на 19.02.2015 г.
За пореден път сме тук на днешното възспоменатоелно събрание,за да изразим нашата признателност към делото на легендарния Апостол на свободата – Васил Левски.Зловещото софийско бесило преди 142 години неволно ни напомня за Христовото разпятие.Аналогията е впечетляваща.Подобно на Исус Христос,Левски сякаш отново оживява след бесилото.До смъртта си той е почти неизвестен.Познават го само малцина негови съвременници и близки съмишленици. Физическото отсъствие на Левски след обесването му, рязко увеличава неговата популярност.Още през първите години след Освобождението, той добива за сравнително кратко време широка известност като национален герой от първа величина – става всенароден кумир.Хората го величаят,без дори да съзнават понякога каква е точно неговата заслуга за България.Левски сякаш привлича всеобщия интерес на обществото със своята загадъчна тайнственост.Сведенията за живота и делото му са съвсем оскъдни.Строго конспиративният характер на неговата дейност плътно прикрива всичко свързано с Апостола.Почти единствната информация,с която разполагаме, е частично запазената му по случайност кореспонденця.Това са писмата от и до него. Но дори тези автентични документи са труден източник за информация, защото са изпълнени с различни пароли, псевдоними, лозинки, шифри и метафорични изрази, кото се нуждаят от специална разшифровка.
Въпреки твърде оскъдната автентична информация за Апостола ,мнозина автори от различни сфери на културата и изкуството посвещават най-разнообразни творби за живота и делото му.Известни са безброй спомени на съвременници,научни исторически съчинения,документални публикации и художествени произведения.Всички творби са мотивирани от емоционалният заряд на възхищението.Но поради крайно ограничената фактологическа база,мнозина автори понякога дават простор на фантазията си.Това личи най-често в спомените на съвремнниците и художествените творби.Понякога се стига дори до абсурдни твърдения и откровени измислици. Ограничената информация за Апостола в съчетание с все по-растящият интерес към личността и делото му, го превръщат в легенда.Истината и мълвата се сливат и преплитат в невероятна смесица,което силно затруднява неговото адекватно и обективно възприятие.Затруднява го така,че не може ясно да се открои главната му историческа заслуга – изграждането на феноменалната Вътрешна революционна организация/ВРО/.
Изграждането на ВРО е най-крупното историческо постижение на Апостола,което няма аналог в европейската и световната история по онова време.Наистина безпрецедентно историческо явление.Тази уникална конспиративна политическа структура се базира на гъста мрежа от частни революционни комитети в цялата страна,които са подчинени на единно ръководство с устав,програма и строга дисциплина.Организацията разполага със свои органи – тайна полиция,тайна поща и бойни групи.Чрез ВРО Левски издирва,подбира,обучава и възпитава цяла плеада от юначни българи,които проявяват готовност за саможертва в името на българското отечество.Юнаците не възникват от самосебе си,те се отглеждат и възпитават. ВРО става истински разсадник на юначни българи.Ако през 1868 година Хаджидимитровците са едва 120 души,то към края на 1872 година броят им се измерва с хиляди.Само за две години и половина,от 1870 до края на 1872,чрез ВРО Левски успява да превърне българите от кротка рая,от раболепни поданици на падишаха, в съвременен народ със самочувствие и дръзки претенции за независимост и своя национална държава.Когато на 20 април 1876 година настъпва решителният миг на бунта срещу Османската империя, Апостола сякаш задочно участва в него чрез своите възпитаници от ВРО.Неговият възпитаник Захари Стоянов,един от ръководителите на въстанието,в прочутите си „Записки“ изрично отбелязва:“Без стореното от този знаменит агитаттор,въстанието през 1876 година щеше да бъде немислимо.Ние вървяхме буквално по неговите отъпкани пътеки.“
Благодарение именно на ВРО българският народ израства като политически субект на международната арена,става всепризнат фактор в Източния въпрос,а българската освободителна кауза заема централно място в дневния ред на междуннародните дипломатически преговори за неотложно решение.На европейския небосвод най-после проблясва зората на съвременната трета българска държава.
Блестящите политически резултати,постигнати от Апостола чрез ВРО неизбежно пораждат въпроса- как успява този човек да постигне всичко това,почти сам,със скромните материални възможности на освободителното движение,при крайно примитивните условия за комуникация в страната по онова време и под зоркия поглед на султанските репресивни органи?Единственият възможен отговр е очевидно невероятното съчетание в безподобната му личност на множество най-прекрасни човешки качества и морални добродетели,които го утвърждават като безспорен лидер на българската национална революция.Личностната характеристика на Апостола е буквално поразяваща.Достатъчно е само да си припомним най-известното – бликащо родолюбие, желязна воля и твърд характер,смайваща дързост, храброст и хладнокръвие, физическа сила и спортна нагласа с лъвски скок,светкавичен рефлекс и завидна ловкост, изключителна психическа и физическа издържливост, строг и взискателен с изострено чувство за справедливост, мъдър с рационална прагматична нагласа и целенасоченост в действиата ,жизнерадостен човек с винаги ведро настроение и заразяващ оптимизъм, ангелогласен певец, отзивчив и великодушен, проницателен с точна преценка за хората, предвидлив и съобразителен с изумителна организационна сръчност, перфектен майстор на конспирацията, слакодумен оратор с хипнотично въздействие върху околните, прецизен и находчив, почтен с христянски морал, пословично скромен с блестящи умствени способности и изключителна памет, природна интелигентност с огромен интелектуален ресурс, артистична дарба с умения за превъплащения, колосална духовна енергия, безгранична всеотдайност и пълна готовност за самоожертва в името на святото дело.Левски подчинява буквално целия си живот на освободителната кауза.В името на тази кауза той доброволно се лишава от нормалните човешки блага, от семейство,от домашен уют и битови удобства, от професионална кариера, лишава се от рахатлъкана спокойствието, за да живее ежедневно в екстремално напрежение с постоянен риск от смъртоносна заплаха.За Левски това не е някакъв каприз,нито пък патологичен мазохизъм,а дълбоко осъзната потребност, промислена необходимост, специфична духовна нагласа за начин на живот.
Разностранните природни дарби на Апостола му помагат да се изявява като блестящ агитагор,който умее да внушава на събеседниците си респект и доверие, да възпламенява и стимулира тяхното родолюбие.На много места из България Левски открива и привлича за делото много пламенни патриоти и съмишленици, които възторжено възприемат идеите му и проявяват безрезерна готовност за сътрудничество.Усещайки подкрепата на толкова много хора в цялата страна,Левски добива все по-голяма самоувереност и самочувствие.Така той постепенно израства и се утвърждава като всепризнат лидер на българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането.
Като политически лидер Васил Левски е еманация на българския възрожденски дух с актуални измерения в сегашната ни действителност. Политическото кредо на Апостола с всичките му морално-нравствени норми на поведение силно респектира всеки българин, който се докосне до неговата личност и ценностната му система. В очите на съвременните българи примерът на Левски като политически лидер рязко се различава от поведението на някои от днешните лидери и управници на страната, особено сега в уславията на повсеместната морално-нравствена деградация.Затова не е случайно,че представата за политически лидер в общественото съзнание се свързва с личността на Апостола.Той е всепризнатия образец,критерий и мерило за истински лидер и ръководител. Васил Левски присъства днес във всеки от нас като морален коректив за преценка на всеки,който претендира за лидер и ръководител.В този смисъл той продължава да бъде активен духовен участник в обществения живот на съвременна България.
Слава,вечна слава на Апостола Васил Левски – създателят на модерна България.
София,18 февруари,2015г. Константин Косев