“Аз съм Левски. Аз съм вулкан от човечност. Аз съм огън, аз запалвам искрата в душите на хората. Аз съм българин, разпространявам висшето дело. Аз съм хуманност. Аз съм любов към родината. Аз съм сила и стихия. Аз съм вяра, когато всичко е загубено. Аз съм молитва, изпратена към Бога. Аз съм действие в равнодушието. Аз съм прогрес в безучастието. Аз ще освободя народа от собствените му задушаващи окови.” - Соня Щерева, 11. клас, Първа езикова гимназия, гр. Варна – Първа награда

„Целият му живот е низ от примери, които извисяват нацията. Неговата храброст и неговата скромност са пословични. В името на делото той е бил едновременно и добър, и безпощаден, невидим и ярък, колкото строг, толкова и справедлив. Всички, които са имали работа с него, са го обожавали. И Раковски, и Ботев, и Вазов, и шопите от софийско. Единствен предателят не е разбрал светлината. В летописа на вечността му няма нищо слабо, грозно, неприлично. Нищо, което би ни наскърбило, Суетата на вождовете му е органически чужда. Суетата на дребните герои-още повече. Той никога не е смесвал делото със себе си, макар че целият е бил потопен в огъня му. Никога не е търсел шума, славата, евтините радости. Освен красиво, но непотребно себепоказване, което вълнува изкуството, но обижда революцията. Ето защо на неговия паметник никога не бива да има знамена и мечове, героични пози, орлови погледи .Там горе един ямурлук и едни цървули и страшните, но скъпи думи: ”Ако загубя, губя само мене си…” При чуването на тези думи винаги настръхвам. Не защото са необикновени, а защото са верни.” - Ерхан Сабушев, 12 клас, СУ „Св. Климент Охридски“, с. Слащен, общ. Сатовча, обл. Благоевград – Втора награда

„Тихият бял пухкав сняг беше затрупал ханчето. Бях полегнал до вековното дърво, а дебелите му устои още напомняха деня, в който поех по пътя на безсмъртието. Безкраят стана мой втори дом. Величавият ми образ и недостижимият ми подвиг често се събуждаха в съзнанието на хората, но с отминаващите години споменът за мен избледняваше почти толкова бързо, колкото и страниците на тефтера ми.” - Гергана Благоева, 11 клас, СУ „Васил Левски“, гр. Велинград – Трета награда

„Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо.Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината ако забравим кои сме.” - Симеон Партаджиев, 7 клас, ОУ ”Васил Левски”, гр. Златоград – Първа награда

„Всеки носи в сърцето си по едно късче от Левски. Всеки един българин е част от величието и падението на българския народ във векове на трудности и изпитания. Защото в колективната история се препредават заветите на паметта, които гордо оцветяват трибагреника ни. Бяло – символ на непобедимия дух, мира, свободата, чистотата и надеждата. Зелено – символ на красивата ни и необятна българска природа, на величествения Балкан, който е бил дом на нашите обезсмъртени герои, жертвали се за свободата на родината. Червено – символ на кръвта на загиналите за свободата на отечеството.” - Деймън Миленов Хунев, 6 клас, ОУ “Никола Йонков Вапцаров”, гр. Мадан – Втора награда

„Дяконе, Дяконе, никога няма да има друг като теб с тази доблест, сила, вяра, несломен дух. Кой сега би дал живота си за Родината? Думи, думи – този голям парламент от вълци, дърпащи залък по залък, разкъсващи тази майчица- нашата Родина. А тези вековни гори, отгледали храбри войводи- сега горят, горят, на пепел станаха. А този народ заспал, примирен, няма го този дух, тази сила, ярост- само в литературата остана и учим как било преди. А  сега, сега какво е? Какво е нашето бъдеще- там в чужбина…” - Сияна Георгиева Георгиева, 6 клас, ОУ “Елисавета Багряна“, гр. Сливен – Трета награда

„И тогава, а и днес българският народ е живял и продължава да живее в тежки робски години. Тогава хората са мрели, защото се е водела тежка война. Днес хората продължават да умират, но не защото са избивани от чужд народ, и не защото някой ни кара да приемем чужда вяра. Хората днес умират самоунищожавайки се.

Историята ще помни вечно знаменити велики българи, които са се борели за свободата на нашата родина. Такива, които са дали живота си, за да ни има нас днес, за да има България. Но борели ли са се те напразно? За да дойдем ние днес и да унищожим всичко по пътя си. Да разрушим страната си. Да грабим. Да гоним децата си в чужбина. Да сме подкупни. Да живеем в завист и мъст. Да съсипваме природата си. Ще ни пишат ли и нас в историята? Едва ли!” - Константин Викторов Сулов, 3 клас, СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Брегово – Първа награда

„Още съм в четвърти клас, но как бих могла да покажа обичта си към родината си? Ще изучаваме заедно, с моите съученици българското народно творчество. Ще се запозная с традициите на нашите предци през вековете. Ще изуча историята и битките, които е водела. Победите, които е постигала в участието в световните войни. Всички тези познания са ми необходими, за да се чувствам още по-силно свързана с моя род и родина.” - Рени Георгиева Дългърска, 4 клас, НУ „Любен Каравелов“, гр.  Съединение – Втора награда

„Израснал със силен дух, възпитаван в семейство със силно чувство за християнска нравственост, той се опитва да предаде своите духовни стремежи на бъдещите борци за свобода- просветители, книжовници и революционери, които продължават неговото свято дело! Идеята му е да възпита поколения наред да бъдат човеци, патриоти, с чисти и безкористни цели, и да уважават и бранят своята родина. Да спрат да скитат по чуждите земи като незнаен народ и да оставят наследство в своята татковина.Да бъдат единни! Това е неговият Завет. Това е неговата Мисия! „ - Андреа Евгениева Прахова, 4 клас, БКПУ „Паисий Хилендарски“, гр. Памплона – Трера награда

„И аз съм от тези, които не се колебаят да продължат неговите идеи, да живеят за благото на народа си. Аз съм този, който няма да мълчи и чака! Аз съм този, който ще има смелостта да се опълчи срещу всички, които безчинстват и прокуждат българите от своята родина. Аз съм този, който ще поведе своето поколение напред към светлината и ще върне нашите братя и сестри, майки и бащи. Аз съм този, който ще подаде ръка на нашите пенсионери, ще им даде средства, с които да живеят без да се срамуват.” - Сезгин Алдинов Мюхмюнов, 10 клас, член на клуб „Млади възрожденци“ при НЧ „Съзнание 1894“, с. Асеновци

„Когато искам да кажа своите думи за Левски, си струва да се вслушам тъкмо в това, което ще ми продиктува сърцето. И така – сърцето ми казва: „Апостола е вярата, надеждата и любовта в едно!“. Образът му събира в себе си тези незрими, но могъщи сили, които озаряват българския път, накъдето и да погледнеш – назад, към изпълнените с робско страдание векове, през които народът ни е преминал като истински мъченик, но и напред – към далечния хоризонт на бъдещето, към който сме поели ние – днешните млади хора.” - Мая Боянова Асенова, 10 клас, Финансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски”, гр. Монтана

„Затова ли дадох живота си аз? За тази ли кауза умрях? И ето, че в точно този момент, гледайки българите разединени, бягайки от нашето милно радно отечество, без възпитание, без култура, без ценности и морали, без цел в живота, без способност, но и желание за промяна, точно в този момент ми се иска да се върна пак на бесилото. Тогава хората се бореха, обичаха и тачеха родината, знаеха що са туй ценности – характер като скала имаха и от турци се не плашеха, живота си не жалеха, но сега, сега е друго. Продажни души бродят в моето мило и родно отечество, и точно тези хора ме тачат в един единствен ден от годината. Малцина са тези, за които каузата, в чието име умрях си струва.” – Фатиме Купенова, 10 клас, СУ “Васил Левски”, гр. Велинград

„Като потомци на Апостола ние трябва да сме научили историческия си урок, че успех се постига не с отчаяние, а с инициативност, силен дух и много труд. Мотивацията ни за успех може да е от всякакъв характер. Дали това ще е за наше лично постижение или ще бъде в полза на обществото, това е без значение. Тя може да бъде дори и желанието ни да подобрим визията на нашия блок, като изкопаем градинка с рози пред входа и я поддържаме. Резултатът от нашия успех и обществената му оценка е най-голямата мотивация да продължим да се борим и да се развиваме.” - Лилия Росенова Атанасова, 12 клас, Профилирана гимназия „Д-р Иван Панов“, гр. Берковица

„На пръв поглед сме свободни, да, но не е така. Усещането, че сме в клетки на собствените си животи, прави идеята за свобода чисто физическа. Няма чужд управител, има наш. Свободни сме, но и не сме. Живеем всеки ден и робуваме на собственият живот. Робуваме на битовизма, на материалното, на погрешните избори. На грешните хора, дори и да са българи. Това, че не сме под чуждо робство, не означава, че не сме роби на обстоятелствата. На времето, на самата демокрация. Вървим по улицата със сведени глави. А уж сме българи. Къде са хората с лъвските сърца, с историята за царе и величие?!” - Виктория Пламенова Недялкова, 11 клас, СУ „Максим Райкович“, гр. Дряново

„Времето се променя, както и хората. В тъй нареченото “Модерно“ и „Обновено“ време, нищо не е така, както е било преди. В момента почти никой не зачита традициите на родината си, което мен много ме натъжава. От толкова битки за свобода, ние сякaш пак сме в робство, но този път не турско, а в политическо.” - Магдалена Пламенова Милкова, 7 клас, СУ „Иван Вазов“, гр. Плевен  

„Не помня кога за първи път чух за Васил Левски. Вероятно наред с приказките за принцове и принцеси мама или баба са ми разказали за славния синеок герой. Възможно е учителката в детската градина да ме е научила на стихче за Апостола. Със сигурност знам, че образът на Левски е един от първите, оформили се в съзнанието ми, така както и при всяко друго българско дете.” - Виктория Крумова, 6 клас, ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана

„Аз съм теб, Левски, ще окуражавам всички да се борят за свободата си. Ще спомагам хората да са единни и безстрашни, да се борят за мир на Земята. Ще ги насърчавам да вярват в себе си, да няма различия между тях, а равенство без значение от етническия им произход и вярванията им. Ще защитавам страдащите, бедстващите, слабите, ще се боря за равноправие между всички… Знам, че ще е трудно да да живеем в хармония и да не изтъкваме различията на другите, ще е трудно да накарам хората да се подкрепят и разбират. Да мислят освен за своето, но също и за благото на другите… Ако успея обаче и аз като теб ще пребъда във времето и времето ще бъде в мен… Тогава може би ще се превърна в част от безсмъртната нишка личности – живи във времето и в сърцата на следващите поколения. „ - Гергана Иванова Василева, 6 клас, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Враца

„Българин съм. Във вените ми тече кръвта на предци – българи непокорни и смели. Непокорни, вдигнали ръка срещу неправдата и вековния  поробител, за да защитят честта си във времена смътни и сурови. Смели, тръгнали на път дълъг и опасен, за да опазят своя род и език в места чужди и неприветливи.

Днес, след близо двеста години, аз, потомъкът на онези, които опазиха рода си, езика си, честта си съм отново тук – на българска земя, земя мила и родна. Ала мила и родна за предците ми, не и за българите днес.

Живеем във време интересно, пълно с предизвикателства, време объркано, пълно с изкушения, време странно, пълно с опасности, време благоприятно, пълно с възможности. И всеки от нас има свободата да избере своето време. „ - Николай Милков Хаджистойчев, 7 клас, ОУ „Елисавета Багряна“ гр. Сливен

„Васил Левски е извън времето! Той е основа, върху която да градим онази чиста и свята република. Знаете ли сред документите и писмата на Левски колко често се среща думата време? Отговорът е, че много често! Защо е така? Дали е бързал и е усещал, че няма да му стигне времето да осъществи плановете си? Дали е съзнавал след дългите обиколки, че е назряло времето за действие, защото народът ни е готов? Аз лично смятам, че Апостолът ни е оставил отговор. Никак не е случайно, че той толкова много пъти е споменавал времето в своите написани мисли.” - Стефан Живков, 7 клас, ОУ „Иван Вазов“, гр. Видин

„Ако аз бях Левски днес, бих казала: Събудете се братя българи! Залива ме чувство на срам и гняв! Аз, който дадох всичко за Родината, искам народът ни да бъде господар на собствената си съдба, децата ни да останат в България, да няма недоимък, бедност, възрастните да доизживеят спокойно старините си. Искам да се борите в името на родината ни. Искам да вярвате, но и да работите за доброто бъдеще на българите. Образовайте се, не се лъжете, не се крадете, да няма корупция и желание за лична изгода. Не може брат срещу брата да бъде, всеки за себе си да гледа!” - Карина Деянова Христова, 7 клас, СУ „Константин Константинов“, гр. Сливен

„Пътят към желаното благоденствие на България е труден и дълъг път, свързан с препятствия, предизвикателства, международни конфликти, климатични промени, бежански поток от хора, пандемии и др. световни събития. В тази сложна политическа, икономическа и социална обстановка, българите следва да останат обединени, единни, силни и задружни, да се грижат постоянно, целенасочено и безрезервно за България, за природата й, за децата на България.” - Ева Николаева Николова, 6 клас, ОУ „Васил Левски“, гр. Правец

„Левски съм, защото стъпвам по земята, по която той е бродил. Левски съм, защото очите ми се любуват на великолепните картини,които той е съзерцавал. Левски съм ,защото съм кръв от кръвта му. Левски съм ,защото съм свободна! Левски съм, защото съм българка!” - Велияна Азова, 4 клас, НУ “Любен Каравелов“, гр. Съединение

„Неговото име отдавна се е превърнало в символ на българското – във всяка педя земя, по която стъпваме, във всяка глътка въздух, която поемаме. Той е нашата безкрайност, а бесилката му стана нашият кръст.Той увисна на нея не само, за да спаси България, но и, за да я събуди. Да й покаже  пътя към мечтаната свобода. Ето защо за народа той е нещо повече от герой. Той е Апостолът.” - Преслав Стоянов, 4 клас, НУ “Любен Каравелов“, гр. Съединение