(София, 19. 02. 2014 г., Паметника на Васил Левски) Пламен Митев

Уважаеми сънародници, 141 години ни делят от онзи февруарски вторник на далечната 1873 г., когато в покрайнините на тогавашна София, под виковете и ругатните на събраната по заповед на Мазхар паша тълпа, геният на националната ни революция Васил Иванов Кунчев прие причастието си от поп Тодор с думите „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството”, след което беше обесен от своите палачи. Денят, в който Дякона увисва на бесилото, е сред малкото дати в националния ни исторически календар, които ни обединяват и които ни дават основание не само да си припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите себе си, за да осмислим извървения досега от народа ни път, за да потърсим ориентир за онова, което сме постигнали или пропуснали. През годините откакто Паметника, около който сме събрали и ние днес, беше въздигнат като израз на преклонение пред саможертвата на Апостола, видни български политици и интелектуалци са изричали мъдри и силни слова, често обагрени от политическо злободневие и страсти, но винаги възвеличаващи делото и заветите на Левски. Пред лобното място на първородния син на Иван и Гина Кунчеви са давани клетви и обещания, отправяни са призиви, раздавани са обществени присъди, демонстрирали са се граждански позиции. Осмисляйки казаното около 19 февруари за Апостола (въпреки, че той беше обесен на 18 февруари), с изненада можем да установим, че колкото повече говорим и пишем за Левски, толкова по-малко знаем за него. Колкото повече образът на Дякона придобива чертите на икона, толкова по-малко познаваме и разбираме истинския, живия Апостол. Колкото по-шумно възхваляваме примера му, толкова по-лесно предателстваме спрямо неговите идеали. За да преоткрием онзи, някогашния, неподправения и неподменения Левски, би било достатъчно да осмислим преображението на Дякона Игнатий в Апостола на свободата и да преминем по изпълнения с митарства и изпитания негов път от Карлово до Къкрина. Левски се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, старото и модерното си съжителстваха, свят, в който желанието за промяна беше много силно, но в същото време никой не предлагаше как това да стане бързо и успешно. И тук именно трябва да преоткрием магията на Апостолското обаяние, да оценим способността му да разбира еднакво добре и богатия и бедния, и търговеца и селянина, и учения и неграмотния – едно изключително ценно качество, позволило му да намери най-ефективното средство за превръщането на роба в борец за народна правда. Своята увереност и морална сила Левски черпеше от идеала за независима, целокупна и силна България. Той вярваше във възкресението на свободна България и посвети цялата си енергия на постигането на тази цел, а с конкретната си дейност по подготовка на националната революция, той предаде своята вяра на последователите си, накара ги да осъзнаят, че съдбата им е в собствените им ръце, че и те могат да бъдат като другите европейски народи. Нетленната харизма на Апостола би трябвало да потърсим и в неговата необикновена личност. С цялата си революционна дейност той беше и продължава да бъде пример за това какви качества трябва да притежава големият политически лидер. Левски не можеше да се похвали с университетски дипломи, но трудният му житейски път го беше научил, че за да поведеш цял един народ на заколение, по пътя на собствената му Голгота, е нужно не само да имаш визия за това какво трябва и как трябва да се направи, но и с личния си пример да покажеш, че това за което зовеш е наистина постижимо, че саможертвата не е само думи, но и дела, че да ръководиш означава и да носиш отговорност. Неслучайно Апостола обичаше да повтаря, че когато си играем с живота на 7 милиона българи, трябва да се мисли зряло, „па и да са съветваме един други и да са слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не присвояваме на себе си нищо”; че работа трябва да се дава само на разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни хора; че когато иде реч за драгоценното ни Отечество, трябва да помним какво сме говорили и писали вчера, защото утре хората ще ни се смеят. Представите на Апостола за бъдещето на свободна България очертават един нов, непознат и бленуван от всички българи свят, свят на истинната демократска република, на справедливостта и на равенството пред закона, свят, в който няма да бъдеш преследван за политическите си идеи или за религиозните си вярвания, свят, в който всички ще имат равни права и задължения, равни шансове и възможности за изява. Напоследък все по-често в публичното пространство се прокрадват съмнения доколко заветите на Левски са били постижими. Основания за подобни съмнения можем да намерим лесно с примери от цялата ни следосвобожденска история, а и как да не се поддадеш на изкушението да обявиш идеала на Дякона за политическа утопия, когато ние самите живеем в държава, в която законите и конституцията се потъпкват безнаказано от всеки самозабравил се политик или чиновник? За какви идеали може да става дума в държава, в която престъпниците тънат в лукс и се разхождат на свобода, а честният и обикновен българин не знае как да опази дома си, как да изхрани и изучи децата си? Къде и защо изгубихме любородието си и няма ли най-после да се помирим, за да заработим задружно за Отечеството си? На какво бъдеще да се надяваме, когато нацията ни се топи, а младите предпочитат да бягат като дедите си далеч от родината? За каква силна и независима България може да иде реч, когато сами си разпродадохме или нарязахме за скраб танковете, самолетите, ракетите и бойните кораби? И трябва ли непрекъснато да се въртим ту на Запад, ту на Изток за да изпълняваме все чужди съвети? За такава ли България мечтаеше и се бореше Левски? За такава ли свобода увисна той на бесилото? На фона на всенародния ни днешен скепцис, аз лично съм оптимист. Защото ако се научим да гледаме на настоящето си през очите на Апостола, ако се опитаме да съизмерим делата си с неговия аршин, препятствията, които срещаме по пътя си напред няма да изглеждат толкова непреодолими, а мечтите ни за един по-справедлив и хуманен свят ще станат напълно достижими, защото всичко зависи от нас и е в нашите собствени ръце!