Скъпи сънародници,
Днес е тъжен ден. Тъжен ден от тъжна година. Денят е тъжен, защото скърбим за Левски. Годината е тъжна, защото чистата и свята република ни се струва все по-недостижима.
България надживя Левски със 149 години. И откакто е свободна, тя живее в едно постоянно противоречие. От една страна всички знаем заветите на Левски, възхищаваме се от мъдростта и непреходността им, вярваме им, декламираме ги и ги цитираме, но в същото време отбягваме прилагането им в обществения и в политическия живот. В него те не съществуват, принципите им са премахнати от политическата практика. Приемаме и се подчиняваме на това, което се внася отвън – цар чужденец, министър-председатели – живяли дълги години навън и откъснати от нашия живот, привързваме се към съюзи, които досега все пропадат, изповядваме чужди идеологии, залепваме се за чужди роялистки, марксистки или евроатлантически ценности, а пренебрегваме най- близката до нашата душевност философия – идеологията на Левски. Странно защо, особено през последните 30-ина години, нито една политическа формация не каза – ние приемаме заветите на Левски като своя програма, вярваме в тях, споделяме ги и ако дойдем на власт, ще управляваме стриктно в съответствие с тях. Може би някои са искали, но са си дали сметка, че няма да бъдат в състояния да ги следват.
Даваме ли си сметка къде би била държавата ни, ако избирахме само хора “ разсъдливи, постоянни, безстрашни и великодушни “, както препоръчва Левски и ако всичките ни министри и депутати бяха такива ? Можете ли да си представите съчетанието на тези 4 качества в хората, които управляват ? Смятате ли, че някои не притежават не само комбинацията, но и нито едно от четирите ? Мислите ли, че дейците български могат да решат да се мисли зряло, па и да се съветват едни с други, да са слушат, да избягват гордост всякаква и , пази боже, да не присвояват на себе си нищо. Колцина са тези, които са убедени, че това, което сме говорили и писали вчера, трябва и днес да го имаме на пред очи, та да не ни се смеят хората в работите утре. И може ли някой да възрази, когато Левски казва “ Нашето драгоценно Отечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така, щото да сме равни с другите европейски народи “. Достойни хора ! Левски не търпи мижитурките. И ние не трябва да ги търпим.
Едно събитие от последните месеци показа на практика колко валидни са заветите днес. Това е случаят с Република Северна Македония. Левски казва : “ Всичко се състои в нашите задружни усилия. Против тях не може да противостои и най-силната стихия “. Защо американо-руско-английско-германската стихия не успя да ни потопи и удави ? Защото политиците бяха задружни и застанаха като един зад националния интерес. Ако действат така и по другите въпроси, които засягат настоящето и бъдещето ни, ние много бързо ще наваксаме това, което ни дели от Европа.
Заветите на Левски не са много – около 30-40 са най-познатите. Преди 8 години, когато от ЕК поискаха нашите народни представители да съставят свои етичен кодекс за поведение, аз събрах 15-ина от тези завети, подредих ги на един лист и ги занесох на тогавашния председател на НС, като му казах – ето ви готов Етичен кодекс, по – добър, праведен, човечен не може да съставите, моля, приемете го. Така ще покажем на Европа, че у нас са създадени правила и норми за истинско демократично развитие още докато сме били под робство. Още тогава нашият народ е знаел какво е свободата, какво е равенството, какво е националното достойнство. Етичният кодекс на Левски не беше отхвърлен, но не беше и приет. Подписаха го отделни народни представители. Подписаха го и много кметове. Затова днес, в този тъжен ден, да се обърнем към народните представители и политическите фигури: прегърнете заветите на Левски, вземете го като свое верую. Тези от вас, които го направят, ще изведат България на прав път.
Да следваме заветите на Левски !
Да живее България !
