0

ПОКЛОНЕНИЕТО В ПАМЕТ НА АПОСТОЛА В ГР. БРЕГОВО – 149 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ

by / No Comments / 16 View / февруари 21, 2022

149 години безсмъртие!
През далечната 1993 г. акд. Марко Семов на среща в Ловеч споделя: „Питал съм поети, питал съм историци, питал съм хора, написали книги за Него: Кой е той и как се яви в съдбата ни българска? И до днес отговор като за пред хората, и като за пред историята не съм получил. Левски е магия, Левски е идеал, Левски е най-свидният син на Майка България.“
Денят, в който Апостолът губи живота си е ден, който Брегово и бреговчани винаги са отбелязвали.
След поставянето на паметната плоча на Левски през 2016 г. пред православен храм „Св. Успение Пресвета Богородица“ – дело на учениците от Клуб „Млади възрожденци“, събрали с благотворителна театрална дейност необходимите средства, това място, този скромен площад в града се превърна в своеобразен олтар, пред който всяка година се събира бреговската общественост. И всяка година начело са децата и учениците, носейки портрета на Апостола.
На този ден обикновено звучат много речи и се изнасят обилни слова, посветени на живота и делото на Левски. За него обаче, трябва да се говори с обикновени и с прости думи, а пространството да тъне в тишина и внимание.
Точно това се е случвало на срещите му с тайните революционни комитети.
Вазов го е казал ясно:
„Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки“.
Днес споменаваме името му и с горест, и с възхищение, и с гордост.
Иска ми се обаче и утре, и вдругиден, и изцяло Левски да обсеби времето и пространството в живота на всеки българин чрез това, което ни е оставил.
-оставил ни е образец на поведение и начин живот;
-оставил ни е пример за висши чувства и нравственост;
-оставил ни е напътствия – Библията на неговите завети.
Днес, 149 г. от неговата гибел, освен малка група отцеругатели и родоотстъпници, българинът не подлага на съмнение наследеното от Апостола.
Малко са народите, които могат да кажат, че имат в миналото си свой Апостол, Месия, Спасител и съдник. Малко са народите, които имат това щастие и ние сме от тези народи.
На неговото наследство трябва да се гледа не само като революционно действие. Голямата значимост на делото му се крие в теоретичните му постановки, в разбирането му за държавност, в схващането му за уреждане на обществените отношения, във възгледите му за отношенията с другите народи.
И днес, ако се върнем към това наследство ще видим, че Апостолът се е борил, искал е и в крайна сметка е загубил живота си за това, което днес всички българи искат.
Васил Левски винаги е бил светило за българите, но днес ни е особено необходим, защото сега ни трябва именно:
-неговата безкористна всеотдайност в делата;
-неговата искрена и дълбока любов към Родината;
-неговата безукорна честност, морал и почтеност.
„Вече повече от 149 години продължаваме да пренебрегваме неговите безсмъртни завети за това каква трябва да бъде българската държава, как да се управлява, на какво да обръщаме внимание, от какво да се пази, кого да отхвърлим от себе си. Заветите на Левски са националната Библия на нашия народ и ако бяха съблюдавани, щяха да ни доведат до бляскави дни“ – споделя председателят на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Васил Василев.
Радвам се на едно, уповавам се на едно, вярвам в едно – в това, че не сме се предали, в това, че не сме отрязали корените си, в това, че спомняме Него – Апостолът.
И имам основания за тази вяра, защото днес в Брегово за Левски говорихме не само ние – възрастните, а и децата ни.
А когато децата говорят за Левски – от това по-ценно няма.
Кирил Кунчев, председател на Общински комитет „Васил Левски“ – гр. Брегово
Кадри от поклонението в гр. Брегово можете да видите тук: