Ботев – пример и знаме,

вечен пламък, любов народна и искра 

Всяка година на 2 юни – Деня на Ботев и загиналите за Освобождението на България, Общинският комитет „Васил Левски“ отдава почит пред паметната плоча на центъра в гр. Луковит.

Тази година по план и решение на годишното събрание на Комитета е направено предложение да се почете паметта на Ботев и загиналите за свободата на България в с. Скравена, община Ботевград.

В навечерието на 2 юни председателят, членове на Комитета и съмишленици присъстваха на церемония по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Христо Ботев, където сведоха глави пред героите, паднали за свободата на България и отдадоха почит  на Ботев – един от великите синове на Родината –  поет, революционер и борец за правда, останал завинаги на 28 години. Ботев, който вярваше в силата на революцията, в свободата на народа и в справедливостта между хората.

Във фоайето на НЧ „19-ти февруари-1906“  бе представена и разгледана изложба на портрети на Христо Ботев и Васил Левски, които са предоставени от Община Ботевград, Кметство-Скравена, НЧ „Хр. Ботев 1884″ – Ботевград, ПГТМ „Христо Ботев“ – Ботевград, ОУ „Васил Левски“ – Ботевград, ОУ „Васил Левски“ – Литаково, ОУ „Васил Левски“ – Новачене, Исторически музей – Ботевград. На площад „Христо Ботев“ следваха патриотични песни в изпълнение на Любомира Вушева, изпълнения на духови оркестри и мажоретни състави при Народно читалище „Христо Ботев 1884“ – гр. Ботевград, панихида в памет на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България в църквата „Св. Св. Козма и Дамян“ и тържествена заря-проверка в памет на Христо Ботев и загиналите герои.

Поднесени бяха цветя и венци пред паметника-костница на Ботевите четници, който е мемориална костница в с. Скравена, както и поклонение пред изваяната скулптура „Майчина болка“. В костницата релефните изображения върху външната лицева страна на паметника символизират преклонението и почитта на местното население към загиналите за свободата на България синове. За всяко поколение Ботев е пример и знаме! Ботевата вяра, Ботевата обич към България, неговата саможертва са онези ценности, които остават непреходни във времето!

На 2 юни, точно в 12:00ч. на обяд цялата страна притихва. Сирените вият, хората спират. Глави се свеждат за минута. Но тази минута тежи като век. Не е просто ритуал. Не е просто почит. Това е български обет към свободата. Обет към тези, които дадоха всичко, дори живота си, за да я има България. Сред тях е и той – Христо Ботев, поет революционер и герой. Мъж, който не само писа …, а умря за свободата. През май 1876 година на борда на „Радецки“ той и четата му слизат. Не с армия, не с гаранции, а с вяра  и саможертва, с любов към народа, по-силна от врага и смъртта.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“

Думите и делото му ехтят като камбана в сърцето на всяко българско сърце! Те са вечен пламък, който гори и днес в нас!

Нека днес да дадем пример на децата си!

Да почетем героите си! Да помним историята си!

Да пазим традициите и българския корен!

Да бъдем горди от това, че сме БЪЛГАРИ!

„Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

и твойто име само кат мълвяха, умираха без срах …! „

2 юни не просто ден на траур. Това е ден на пробуждане.

Ден на въпроси: „ – Знаеш ли каква е цената на свободата? “ ,

„ – Готов ли си и ти да я браниш с чест, с истина, с дело? “

Поклони се! Замълчи! Почети, но и обещай:

Да не мълчиш, когато трябва да говориш!

Да не стоиш, когато трябва да вървиш!

Да не се предаваш, когато времето ти дойде!

Защото … те не се отказаха. И ти никога не се отказвай!