Инж. Любозар Фратев е роден през 1944 г. в с. Дълбоки, Старозагорско. Работил е като конструктор в Централна механичнабаза – Пловдив, главен механик в Машинно – сметачна станция при БДЖ, производствен директор в Завод за асинхронни двигатели – Пловдив, директор на
Технологичен център по комплексна автоматизация, а впоследствие и на КАМ инженеринг.
През 1991г. създава фирмата НОВИЗ АД, чийто председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор е и досега.
Инж. Фратев е активно ангажиран с дейността на редица обществени, граждански и бизнес организации: председател е на УС на Съвет по туризъм – Пловдив; почетен председател на УС на БУЛТИШ – Дружество на български и турски бизнесмени; председател на УС на Организация за управление на Тракийски туристически район; член на УС на СНЦ „Бизнесът за Пловдив“. От 2012 до 2017 г. е член на УС на фондация „Пловдив 2019“. Ротарианец е и председател на ротарианския комитет „България-Русия“.
Общински съветник е от „Бизнес експертен съвет“ в ОС – Пловдив (2007-2011г.). Инициира учредяването на „Тракийски туристически район”, както и на ежегодните празници в Стария град – „Дефиле на младото вино” и „Вино и гурме“. Участва в подготовката за кандидатстването на гр. Пловдив за „Европейска столица на културата – 2019 г.”. Инициатор е на обществената кауза „Дом за Пловдивската опера“ и е председател на фондация „Дом за Пловдивската опера“. Инж. Фратев е удостоен с почетното звание „Следовник на народните будители“, носител е на Почетния знак на фондация „Христо Ботьов“ и първи носител на наградата „Пловдивски клас“ на фондация „Добротворие“. През 2024 г. е отличен от ОС – Пловдив с „Почетен знак на град Пловдив“ за съществен и значим принос за развитието на града и за заслуги към неговите граждани.
Чрез семейната си фондация „Балкански културен форум“ от 2007 до 2022 г. преиздава ценни за Пловдив и българската история книги. За този период са „възкресени“ 17 книги за град Пловдив и новата българска история, както и са издадени собствени разработки на същата тема. Началото е поставено с „Възрожденският Пловдив” на проф. Николай Генчев и е продължено със стойностни книжовни паметници, издавани в първите следосвобожденски години на XIX и началото на XX век.