10286ec49872427bdd3de396747dbbb6_600x460

Лицемерие около един 19 февруари или как не отсрамихме бесилото

by / No Comments / 20 View / февруари 20, 2021

Нищо няма да има за 19 февруари, увещават ме всякакви информирани фактори. Нищичко! Няма да Ви позволят.
Чак дотам?
Може ли мирно шествие, по пътя на Безсмъртието на Апостола, както миналата година? Ще спазваме разстояние.
Абсурд! Струпвания са забранени. Полицията ще ви разгони.
Няма да предизвикваме смутове на паметната дата, разбира се. Успокоявам се, че все пак ще има литургия, организирана от Общината тържествена процесия и речи пред паметника. Но на 5 февруари узнавам, че няма да има нищо. Литургията била онлайн, няма процесия, народ, речи, преки предавания по ТВ. Щяло да има неприсъствена почит. Нещо като умрял живот. Повод била пандемията. Причината, според злите езици, била да не допуснат Радев да говори пред хората. Кой знае какво щял да каже, цяла България гледала, ами ако на него ръкопляскат, а властта я освиркват?
Ясно, политически галантности, ама ние, Комитетът „Васил Левски“, какво правим? Като няма нищо, не разрешават шествие, ще опитаме възпоменателно събрание в зала. Няма да откажат, увещавам се аз. Нали театралните представления са разрешени. И на 8 февруари пиша писмо до главния държавен здравен инспектор. Така и така, доц. д-р Кунчев, моля, бъдете любезен, ще спазваме всички, абсолютно всички изисквания. В някоя зала или театър, разрешете да почетем…
На 10-и получавам отговор. Може. На 19-и! Ура!
При спазване на всички разпоредби! Естествено.
До 90 мин! Разбира се.
В театрален салон!!!
След час разбирам уловката. Вечерта на 19-и, петък театрите имат спектакли. Народния, Операта, Армията… Всички, които стават за събитие от този род. Тогава в зала. Военният клуб ? Какво по-подходящо ? 400 места, при 30 % остават 120. Готови сме с програма – Вазов, Ботев, детски стихове за Левски, възрожденски песни, едно-две слова и – отсрамваме се. Отсрамваме и София, градът на бесилката, в която за хората, които почитат Апостола, няма организирано нищо друго.
Но, ядец. Отсрамването не се получава. В писмото не пишело, че може и в зала, а концертната зала на Военния клуб не била театър, казват оттам. Не е ли същото? Нали пак на сцената пеят, а от столовете гледат. Не-е! Значи и в друга зала не става.
Моля спешно доц. д-р Кунчев да каже, че от гледна точка на санитарните изисквания е едно и също. Пиша писмо, звъня по телефона. Звъня на министъра. Ще спазваме стриктно всички разпореждания, изпуснали сте „зала“, както съм поискал, надявам се, не е нарочно, моля, кажете поне по телефона „да“, няма време, моля !
Отговор на писмото от 12.02. няма и до днес. 19 февруари мина. София претупа саможертвата на Апостола. За първи път.
Имало пандемия!
Глупости! В Карлово няма ли? Да не би там да не важи заповедта? Как там имаше шествие и грандиозна церемония пред паметника на Левски? Значи там може Караянчева да държи реч, а в София Радев не може. В Ловеч няма ли пандемия? Защо там може многохилядно шествие, с деца, знамена и портрети на Левски, а в София не може? Там ваксинирани ли са или имат стаден имунитет? Трябва ли догодина да ходим на туристическо поклонение до град или село, където отдаването на народната почит към Апостола бъде разрешено? Или смятат, че в 2022 г. Радев няма да е президент и няма да има нужда от ограничения.
„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“, пише Левски до Филип Тотю през 1871 г.
Така и до днес.
Васил Василев
Председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“