_70W5703

Левски сочи – животът ми е скъп, но свободата ми е по-скъпа!

by / No Comments / 34 View / февруари 20, 2017

Васил Василев – слово пред паметника на Васил Левски в София 
19 февруари 2017 г.

Преди няколко дни, точно на това място, един малък човек, облечен в униформа като Левски, стоеше на пост. Той беше на 4 години и стискаше пушка “ Манлихер “, висока почти колкото него. Когато караулът му свърши, един журналист го запита : “ Какъв си представяш, че е бил Левски “? – “ Нещо като Супермен, само че истински “ беше отговорът.

 

Приказката за супермена като че ли е вдъхновена от биографията на Левски. В живота – най–обикновен човек, като всеки един от връстниците си. Но в характера, в делата си, в чувството за дълг, в родолюбието си, в революционната си същност той се издига над човешките предели и се превръща в нравствен свръхчовек. Най- впечатляващото в него е, че успява да преодолее най-силния човешки инстинкт – инстинктът за самосъхранение в името на едно много по-висше чувство – жаждата за свобода. Аристотел казва – Платон ми е скъп, но истината ми е по- скъпа. А Левски сочи – животът ми е скъп, но свободата ми е по-скъпа. За Левски без свобода животът няма стойност.

 

Такава жажда за свобода, по-силна от любовта към живота, може да се срещне сред единици в нашата и в световната история. Наричат ги герои. Но при Левски имаме нещо повече от обикновения героизъм – той принася живота си в жертва на свободата, да, но не за своята свобода, братя, а за свободата на народа. Това е героизъм, прерастнал във величие. Неговата лична свобода е без значение, ако не е свързана със свободата на братята му. Той не бяга от поробената земя, за да се спаси, а се връща в нея, за да се бори.

 

За Левски истинската свобода не е индивидуално, а колективно усещане. Не можеш да си свободен в свят на роби, не можеш да си сит сред гладни, не можеш да си щастлив, когато околните са нещастни, не можеш и да запазиш достойнството си, когато властват недостойни.

Но величието на Левски не спира до тук.

 

Апостола достига още един, почти непознат дотогава в световната история връх. Той възбужда, сам-самичък, тази жажда за всеобща свобода и саможертва и сред хиляди свои братя, той ги запалва за великото дело, обединява новосъбудените им стремежи и ги превръща в общо дело. Той иска този инстинкт за свобода да избухне едновременно не в отделен човек или група хора, а в цял един народ.

 

Левски изгражда формулата на българското Освобождение, но не спира дотук, не, той създава и идеологията на българската свобода, като влючва в нея братството, равенството, достойнството, почтеността, храбростта, задружността ни, упоритата работа, напредъка, закона. Той формулира в своите завети националната Библия на нашия народ.

Важно е да не забравяме тези завети.

 

Но сега е още по-важно, дори задължително, да ги спазваме, да се обединим около тях, да се закълнем в тях. Всички ние и особено народните избранници. Само тогава нашето драгоценно Отечество ще може да тръгне уверено, така щото и в благоденствието да станем равни с другите европейски народи.