7c00023091d40cb7f9b240cda9dc7283

Васил Василев: 179 години след рождението на Левски представите ни за демокрация са драстично променени – 18 Юли 2016 | 16:00 | Радио „Фокус“

by / No Comments / 77 View / юли 18, 2016

7c00023091d40cb7f9b240cda9dc7283

Васил Василев – председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“


Водещ: Днес отбелязваме 179 години от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски. Именно днес ще говорим за това какво е демокрация, защо се обърка светът и защо ценностите ни се промениха. Наш гост ще бъде Васил Василев – председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“. Най-напред да си честитим празника, защото рождението на един голям българин е наистина празник и едва ли ще имаме щастието да се роди втори такъв като Левски. Поправете ме, ако бъркам. 
Васил Василев: Не ви поправям. Честит празник и на вас, разбира се, и на всички хора, които днес си мислят за Левски, мислят си за това как може неговите завети, неговата идеология, неговата философия действително да станат основа, върху която ние да градим бъдещото си развитие. 
Водещ: Всъщност какво от идеалите на Апостола на свободата днес е останало у нас като ценност? Изобщо останало ли е нещо –във времената, в които живеем и светът сякаш се обърна? 
Васил Василев: Тук аз бих разделил въпроса ви на две, защото в хората са останали много от заветите на Левски и родолюбието в някаква степен, много по-малка, разбира се, но все пак съществува, жертвоготовността в името на Отечеството, почтеността, жаждата за свобода, за равноправие, уважението към другите. Но в тези неща, за съжаление, във властта се чувстват много, много слабо, ако могат въобще някъде да се доловят. И като говоря за властта, имам предвид не само властта днес, а въобще властта в последните сериозни периоди от последните 100 години, след освобождението на България. Така че Левски е лидер на нацията, той във висша степен олицетворява това, което хората искат да видят като национален лидер, като човек, който със собствения си пример и със своите възможности ги води напред, води обществото, държавата напред, а не го виждат или не го виждат в степен, в каквато им се иска да го видят. Опитват се да припознаят в някой едни или други черти на Левски, но цялостният образ на този човек наистина – вие казвате, трудно може да се роди – да, той няма да се роди, но това, че няма да се роди не е толкова страшно може би, ако се опитаме да вървим по неговия път и да следваме всичко това, което Левски ни завещава, на което ни учи. Това, което казва – „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни“. А в същото време ние виждаме, че се дава работа на хора с ограничен капацитет, които са колебливи, които са страхливи, които често са и подлеци. Левски казва: „Не искаме да се водим по никого извън българско“, а в същото време ние вече приложихме и изповядваме като ценности неща, които не са в нашата народностна ценностна система. Ние говорим, че сме демокрация, но се оказва, че хората, които избираме, не са в състояние да не могат, нямат право дори да решат тези основни въпроси на съществуването ни като нация и като държава, а тези въпроси се оказва, че се решават далеч извън нас и извън тях, в нечии други столици и понякога нямат нищо общо с нашите въжделения и национални ценности. 
Водещ: Не ви ли се струва, че понятието „демокрация“ придоби съвсем друго звучене? Ето, например в първите часове след метежа в съседна Турция, събитията в нощта на 15-ти срещу 16-ти бяха квалифицирани като „победа на демокрацията“. Победата на Ердоган беше наречена така – „победа на демокрацията“. Няколко часа след това вече започнаха да се появяват едни съмнения дали точно демокрацията е победила. Дори тръгнаха и въпроси какво всъщност е демокрация. 
Васил Василев: Това е въпрос, който и ние следва да си зададем – дали условията, в които живеем, могат да се отъждествят с принципите на реалната демокрация. Аз току-що споменах нещо – че ние избираме едни хора, т.е. гласуваме демократично, но тези, чиито решения изпълняваме, ние нямаме никакво отношение към тяхното избиране. Това е елемент на демокрацията. Когато говорим за съседна Турция, тези, които говорят сега за демокрация, би трябвало да внимават малко повече, защото не се знае как ще се развият събитията там, дали няма да се стигне до установяването на един режим, в който демокрацията може да присъства само като форма, но не и като съдържание. И ние трябва да бъдем особено внимателни в България и да предвиждаме различни варианти за това, което може да се случи в Турция. Всяка държава би следвало да има такъв план „Б“, план „В“ за това, което би я засегнало, и ние трябва веднага да изработим една такава схема, ако я нямаме, и да знаем как да реагираме, защото може да се стигне до положение, при което и териториалната ни цялост, и интегритетът ни, и редица наши белези като държава и като общество да бъдат поставени под заплаха. 
Водещ: Какво бъдеще според вас очаква нашата южна съседка? 
Васил Василев: Много е сложно. Там нещата няма да се решат веднага. Те са сложни. Размириците и противоречията ще продължават според мен да се развихрят и няма как да не бъдем нащрек, на нокти и да следим крайно внимателно всичко, което става, и да реагираме. Защото трябва да запазим обществото си. 
Ева БРАНИМИРОВА