В.Василев

Васил Василев: Няма социален дъмпинг, г-н Макрон, а битка за над 2 млрд. евро от осигуровки

by / No Comments / 133 View / август 21, 2017

- На 25 август очакваме френският президент Макрон да посети България. Не е ли изненадваща тази визита на фона на неглижиращото поведение на Франция към източноевропейските държави в последните години, г-н Василев?

- Еманюел Макрон развива теорията на Оланд за т.нар. „социален дъмпинг“ и вероятно очаква нашите власти да я приемат. Тази теория удобно обяснява неуспехите в борбата с безработицата във Франция, като прехвърля вината върху източноевропейците. Другата страна на тази теория е, че тя може да послужи на Франция да привлече осигуровките на командированите работници от България, Полша и Румъния. Ако във Франция сега има 300 000 работници, командировани от други европейски страни и те получават средно по 1500 евро, осигуровките им ще са над 2 милиарда годишно. Кой би отказал такива пари ? Пред такава сума неглижирането веднага преминава в ухажване. А терминът “ социален дъмпинг “ е стряскащ. Той всъщност е противотежест, контрааргумент на това, от което най-много страдат българските производители, спрямо които се прилага истински, убийствен дъмпинг на субсидирани европейски стоки.  Или подтекстът е : от наша страна може да има дъмпинг, но има и от ваша – с ниските осигуровки, които подбиват цената на местната работна ръка.

- Каква е разликата между българските осигуровки и тези във Франция?

- Осигуровките могат да се разделят на основни – това са здравните и пенсионните и допълнителни – тези срещу безработица, семейни добавки, за фондове и т.н. Основните осигуровки в България са дори по-високи от тези във Франция – у нас те са 29,30 % срещу 29.09 % във Франция. Допълнителните осигуровки са елемент от политиката на страната. Например осигуровката за безработица във Франция е 6.40 %, а при нас е 1 %. За семейни добавки там се отделят още 5,25% , а за т.нар допълнителен социален принос и изплащане на стари задължения на осигурителната система общо 8%. Събрани, това са близо 20%, които е немислимо и недопустимо да бъдат наложени в България или спрямо работещите във Франция българи.

- Защо?

- Безработицата там е основен политически проблем и ставките са традиционно високи. Осигуровката за семейните добавки не ни засяга, защото семействата на командированите са в България. Осигуровката за изплащане на стари задължения и социална солидарност не важи за нас, защото не ние сме прахосвали фондовете на френската осигурителна система. Т.е недопустимо е тези правила да ни бъдат налагани.

- Твърди се, че Макрон ще изисква правила, които по-добре да защитават френските работници от  източноевропейската трудова конкуренция. Според вас как ще стане това?

- Защо ще се защитават от нас ? Да не сме човекоядци. Ние защитаваме ли се от техните сирена ? ЕС е отворен пазар със свободно движение на хора, стоки и капитали. Ако френското вино е по-евтино и хубаво от нашето, ще купуваме него, нали ? По същата логика ако българският работник е по-конкурентен и дисциплиниран, трябва да предпочетат него. Но ще Ви кажа и още една причина, която показва несъстоятелността на теорията за социалния дъмпинг. Аз съм командировал големи групи работници из Европа. Те струваха на работодателите по-скъпо, отколкото местните работници. Причината е, че нашите отиваха обучени и организирани, разпределени на звена и бригади, бързо се сработваха и не мрънкаха, докато един местен фермер по-трудно ще събере 200 -300 – 500 души от кол и въже, за да направи от тях екип, да ги контролира и управлява. Така че ние не само не сме правили дъмпинг, ами сме продавали по-скъп, но по-организиран и производителен труд. А що се отнася до правилата, Франция има много добре смазани механизми, за да ги налага. Тя може да упражни такъв натиск, че да накара всяка компания да спазва наложените от нея и в неин интерес правила. Аз го усетих на гърба си и след като не срещнах подкрепа от нашите власти, продадох преди няколко години този бизнес на американска компания.  Милионите левове осигуровки и данъци, които внасях в НОИ и НАП,  сега отиват в други страни.

- Да, но според информации в медиите, Австрия, България и Румъния, където Макрон ще пребивава между 23 и 25 август, сме готови да сътрудничим. Какво означава това?

-  Попитайте правителството. Но аз смятам, че всяко едно движение в посока на увеличаване на осигуровките в България, за да се отговори на френски искания, или налагане на забрани и препятствия пред работата на българските работници в западноевропейските страни, ще е чиста дискриминация и опит за моделиране и манипулиране на пазара на труда.

- Впрочем, любопитен казус са българските и полските тираджии, които на практика обслужват цяла Европа. Говори се, че след въвеждането на одобрен във Франция закон на всеки 3 дни ще бъдат задължени да спят на хотел „под чаршаф“ и ще трябва да застраховат товара, който превозват в тировете си, защото на практика го оставят без охрана. Запознати твърдят, че заради тези и други мерки се очаква 30 хиляди български и полски тираджии да останат на улицата.

- Тираджиите са малка част от проблема. Големият проблем са работниците в селското стопанство и в строителството. Във Франция работят командировани около 300 хиляди работници от ЕС – около 40 хиляди от Полша, по-малко от Румъния и от Португалия, от България са още по – малко. Тук основният и движещият проблема въпрос е къде ще отидат парите от осигуровките.

- Да, наистина – къде?

-  Ако българска фирма командирова българи или румънци в Германия или Франция, осигуровките и данъците се плащат в България. Освен това, най-често хората работят зад граница по 8-10 месеца годишно. После се връщат и харчат тук спестеното. Ако бъдат назначени на френска или  германска служба, те остават там, плащат осигуровките и данъците си там и харчат спечеленото на място. После викат при себе си и семействата си. И ето ви начина, по който България се обезлюдява откъм работна ръка.

- Как ще се реши проблемът с износа на евтина работна ръка от България към Франция?

- Евтина е само незаконната. При трудов договор за една и съща работа там и българинът, и французинът, и португалецът получават минимум 9.76 евро на час.  Един цент по-малко е незаконно. Някои мои работници са вземали и по 22 евро на час. Но ако не е евтина, нашата работна ръка може да е неудобна. Не забравяйте, че там безработицата е проблем. Ако тези 300 хиляди командировани напуснат френските си работни места, там ще застанат местните безработни, част от които са от рискови групи на обществото.

- Вярвате ли, че тези хиляди български работници ще се завърнат в България?

- Хората ще се върнат само ако у нас има правила, както във Франция и ако нашите власти защитават тези правила,  фирмите и интересите на хората така, както Франция го прави. А сега битката е за това къде да отиват осигуровките и данъците и къде работниците -чужденци да харчат парите си. Ние сме слаби като държава, за да спечелим тази битка. Добрите работници вече са настанени във Франция, Германия, Италия, Испания и подхранват местните осигурителни и фискални системи. Но това не значи българските власти да остават пасивни, както обикновено,  по спорни въпроси в ЕС. Да се отстъпва винаги, за да си запазим добрите отношения с тази или онази държава, е пагубно. Правителството трябва да заема позиция, отговаряща на националните интереси, дори с риск от конфронтация с някоя европейска страна или с Брюксел. Защото когато интересите не са балансирани, онзи, който винаги отстъпва от тях, в края на краищата бива смачкан.  Надявам се това да не бъде нашият случай.