В.Василев

Васил Василев: Левски изгради основите на българската държавност

by / No Comments / 18 View / юли 21, 2017

Тефтерчетата на днешните управници трябва да съдържат сметки за изхарчените от тях народни пари до стотинка, посочи пред „24 часа“ Председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ г-н Васил Василев.

- След броени дни ще честваме 180 г. от рождението на Васил Левски. Ваша е инициативата заедно с кметовете на Ловеч и Карлово да обявите 2017-а за годината на Левски. С какво този велик българин превъзхожда всички нас?

- При Левски сме нямали държава, но той живее и загива, за да може тя да се създаде. А ние днес имаме държава, но като че ли живеем, за да я рушим.

И тези, които не рушат пряко, също не са невинни, защото не смеят да спрат унищожителите на държавата и обществото. Превъзхожда ни, защото в най-черните години на робството, в най-опасните времена, сам, без никаква подкрепа, воден единствено от чувството си за дълг и достойнство и от любовта си към Отечеството, тръгва да буди народа човек по човек, да му вдъхне дух за свобода, да го накара да се отрече от максимата “Преклонената главица остра сабя не сече” и вместо нея да прегърне съдбоносното “Свобода или смърт”. Левски пренебрегва инстинкта си за самосъхранение и го принася в жертва на инстинкта си за свобода. Величието му е, че го прави не за своята свобода, а за свободата на другите. Случаи като неговия са може би един на милиарди.

Да, той е човек като всички нас, но ни превъзхожда със смелостта и последователността да отстоява цел – свободата на България. Превъзхожда ни с цялата си същност като борец, революционер и родолюбец, който полага основите на българската държавност.

За щастие, до нас стигат революционният архив, личното тефтерче и писмата на Левски. Те ни дават достоверна представа какъв човек е бил той. Всеки знае какво е писал и какво е правил Левски. Неговото документално наследство е запазено. Никой не може да оспори нито почерка му, нито думите му, които са истински. Никой не може да оспори и свръхчовешката му издръжливост, героичното му държание пред съда, защото протоколите от заседанията на съда са запазени.

- Издателство “Труд”, “24 часа” и Националната библиотека “Св. Кирил и Методий” издадоха за пореден път тефтерчето на Левски с нов прочит. Какъв е вашият портрет на Дякона, като го четете?

- Левски е величав с честността и чистотата, с които се отнася към общонародните дела. С уважението си към свободата и с борбата си да я има всеки един българин. Безсмъртен е със силата на духа си и със себеотрицанието си. Може би само Ботев, който му е равен по величие на духа, успява да вникне малко в душата на този Апостол.

За щастие джобното тефтерче на Левски ни дава документална представа за онова, което е бил. Както и неговата Нареда на работниците за освобождението на българския народ. Както записът и протоколите от неговия разпит пред турския съд. Това са документални свидетелства, които по неоспорим начин ни показват величието на този човек от всяка една гледна точка – и морална, и политическа, и социална. Той наистина не се вписва в представите на днешния човек, който робува много повече на удобствата, на удоволствията, отколкото на дълга.

- Дали някое от джобните тефтерчета на днешните ни управници приличат на това на Апостола? Защото в него намираме “На прощаване”, молитви, рецепти за болежки, комитетски сметки.

- За тефтерчетата на управниците – не знам какво съдържат. Но те би следвало да отразяват душевността на тези хора. Тоест, тефтерчетата на тези, за които говорите, би трябвало да са по същия начин изпъстрени със сметки, но не на изхарчените за боза и куршуми, а на спечелените от различните сделки комисионни.

- Способен ли е българинът на саможертва като тази на Дякона? И дали днешният управник е по-жертващият се за народа си, или обикновеният българин?

- За управниците забравете. Но обикновеният българин е склонен на саможертва Погледнете Левски – какъв е той? Той не е швед. А Кочо Честименски? Това са искрени българи от недрата на народа и днес може да намерите немалко такива примери. За съжаление обаче, те рядко стигат и рядко успяват да впечатлят общественото мнение. И често са незаслужено пренебрегнати от повечето медии. Някои сред тях възвеличават образите на управници и властимащи, като се стремят да ги представят в най-благоприятна светлина. И крият задния им двор от общественото внимание.

Но обикновените хора са способни на саможертва. Сред управниците един на хиляда може да направи нещо, за да наруши собственото си спокойствие в името на народното благо. Останалите 999 няма по никакъв начин да помислят за това.

- Сред изследователите на Левски има и такива, които казват, че сме го превърнали в съвършена икона и крием слабостите му. Какви са митовете за Апостола на свободата според вас?

- Онези, които нищят слабостите на Левски, по-скоро са комплексирани от собствените си несъвършенства. Защото онова, което Левски е направил, във всяка една степен превъзхожда и най-смелите им мечти. Мечти за онова, което биха могли да бъдат.

Колкото до самия Левски, ние, за да го разберем, трябва да си припомним, че в началото на жизнения си път като самостоятелен човек е бил монах. И като такъв той приема трите основни монашески принципа, които са негови опорни точки през целия му жизнен път като революционер и създател на съвременната българска държава. Това са “неснажяние”, целомъдрие и послушание.

“Неснажяние” – това е непритежаването на нищо. И Левски наистина не притежава нищо през целия си живот. Всичко, което има, е революционното дело, и всичко, което придобива, отива за революцията.

Целомъдрието е в името на вярата му в България и в нейната свобода. Неслучайно той не е имал жена до себе си. Нищо друго освен народните дела и борбата за свобода не го занимава.

А послушанието е в името на революцията. Той следва духа на народа, послушен е на волята на народа така, както монахът е послушен на волята на бога. Защото за Левски народът е Бог.