4ee4756220ad1f5db5ee34455cd9e3e1_600x460

Васил Василев: Заветите на Левски са елементи от националната библия на нашия народ

by / No Comments / 49 View / февруари 21, 2017

Васил Василев, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и на фондация „Братя Василеви“ в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Василев, защо тази година трябва да я посветим на Апостола на свободата?
Васил Василев: Формално, защото се навършват 180 години от рождението му. Но всъщност поводът, заради който заедно с кметовете на Карлово и на Ловеч настояхме годината да се чества като година на Левски, е необходимостта от връщане към устоите на обществото, които е предначертал Левски. Ние имаме нужда от тези морални ориентири, които той е създал преди 150 години, за да може да излезем от кризата, в която сме изпаднали. Кризата е преди всичко морална и от моралната криза вече е вследствие икономическата, социалната, образователната, политическата и т.н. Тоест, ако в годината на Левски ние се върнем към неговите морални принципи, към неговите устои, формулирани към заветите на Левски, аз съм сигурен, че ще можем да намерим по-лесно и по-бързо пътя към изхода от всички останали кризи, в които сме изпаднали.
Водещ: Какво прави заветите на Левски толкова съвременни?
Васил Василев: Те винаги са били актуални, дори и по време на робството. Тогава Левски показва на българите какви трябва да станат, когато се освободим. Той е бил абсолютно сигурен в това, че България ще се освободи, България ще бъде свободна държава, българите ще бъдат свободен народ, но само това не е достатъчно. Важно е било още тогава изграждането на устоите на бъдещото общество, за да може действително да стигнем до тази чиста и свята република, за която той мечтае. И в тези завети са формулирани наистина принципи, които и днес трудно могат да бъдат оборени, не, ами аз не виждам как могат да бъдат оборени. Всички, убеден съм, ако седнем да спорим, биха признали, че те са толкова актуални днес, както и преди 150 години, или преди 100, или преди 50, и вчера.
Водещ: Защо, когато говорим за Левски, много често изпадаме в клишета, а всъщност той е уникален, той е над всички теми във всекидневието?
Васил Василев: Всеки народ има подобни герои. Нещо повече, даже когато съдбата на един народ изисква в един момент от неговото развитие да роди такъв герой, той го ражда. Неслучайно Левски се ражда именно в най-черните години на робството. Представете си какво е било в България през 1837 година, какво е било през 1850-1860 година – тогава, когато Левски вече вижда пътя за свободата, вижда пътя за изход от това тежко положение на неговите братя и решава да направи нещо и да тръгне напред. Разбира се, той опитва и чрез Легията, опитва чрез участието си в четата на Филип Тотю и четническото движение, опитва като емигрант в Сърбия и в Румъния и вижда, че пътят е именно в организираното народно въстание срещу поробителя. Времето е родило Левски, народът е родил Левски. Това, че днес се прекланяме пред него и се чудим как е могъл този човек да съчетае в себе си всички тези качества, които в някаква степен го правят икона и хората вярват така дълбоко във всичко, което е казал, което е направил, което е постъпил, което е написал. Той действително е изключително явление и то не само в българската история. Ако го погледнем и го сравним в европейската, пък и в световната история, много рядко могат да се намерят подобни личности, които един път са успели да превъзмогнат най-силния човешки инстинкт – инстинкта за самосъхранение и да надделее над инстинкта за самосъхранение жаждата им за свобода. На второ място, той успява от тази жажда за свобода да принесе живота си в жертва на свободата не за себе си, а за българския народ. И, освен това, той успява да създаде революционна организация, която запалва целия български народ с тази жажда за свобода, той вдъхновява свободата като ново понятие у българите. И на четвърто място, може би – това, което е най-голямата му заслуга е, че той успява да оформи основите на българската свобода, като казва, че българската чиста и свята република, българската държава трябва да се основава на принципите на братството, на равенството, на задружността, на храбростта, на почтеността. Това са все неща, които действително са уникални и правят Левски герой от световна величина.
Водещ: Той има ли други аналози в световната история?
Васил Василев: Много други страни биха намерили подобен аналог. Аз не виждам. Някои смятат, че той е равностоен с Гарибалди, с Лайош Кошут, с Шандор Петьофи, с герои на много други народи, които са се борили за свобода. Но аз мисля, че Левски е наистина уникален именно заради това, че той успява да действа в условията не на какво да е правителство или управление, а действа в условията на едно най-черно робство, когато всеки порив за свобода, за независимост, за изразяване на достойнството е бил наказван не с друго, а със смърт. Така че само това отличава Левски и го поставя много нависоко в тази класация, ако можем да я наречем, на героите на отделните народи за свобода. И ако има някой, който ние бихме могли да изведем напред и наистина да се гордеем пред света с него, то това е на първо място Левски.
Водещ: Господин Василев, можем ли да кажем, че идеологията на Левски изповядва универсални идеи на европейската цивилизация, което още веднъж доказва как България е част не само географски от картата на Европа, а и духовно?
Васил Василев: Аз бих казал малко повече – че европейската цивилизация – такава, каквато ние я познаваме, всъщност европейският демократичен дух възниква по свой собствен път в България още преди 150-160 години в много голяма степен самостоятелно, като израз на стремежа на нашия народ да бъде в семейството на свободните европейски народи, да живее като тях, да се развива като тях. Нека да погледнем заветите на Левски, да видим какво той има предвид, когато казва: „На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Трябва да се съветваме един други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не присвояваме за себе си нищо. Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите задружни сили. Всеки ще се служи по вярата и законно ще се съди – както българинът, така и турчинът, и прочие. Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре. Ние, дейците, сме си посветили живота за отечеството“. И т.н., и т.н., може да се напише цяла една книга с това какво представляват заветите на Левски като елементи всъщност от националната библия на нашия народ.
Водещ: Как днес могат да се интерпретират думите на Левски, от които идва и името на предаването – „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турски и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“.
Васил Василев: Най-различни опити за интерпретации има. Преди всичко основното е, че българският народ, който е преживял 500 години едно черно, варварско робство, един геноцид, е успял да съхрани себе си, жаждата си за свобода и в края на краищата я постига и извоюва. Като се има предвид, че българският народ веднага след падането под турско робство е бил поголовно унищожаван и избиван, че са правени страхотни опити той да бъде лишен от националното си чувство, да бъде лишен от религията си, да бъде лишен от българската си същност и въпреки това той съумява да преодолее всички тези страхотни беди, препятствия, опасности, злини, които са съпровождали националното му развитие. Това трябва да е много добър урок за нас и да покаже, че българският народ не се примирява. Той може да търпи, може да изчака, но той не се примирява с неправдата. Той е съумявал винаги да отхвърли това, което смята, че не е по неговите мащаби, измерения и изисквания и да постигне това, което той смята, че е неговият национален идеал. Говоря и за днес, тъй като има неща, които не ни харесват, които определено не се споделят от българите, срещу които като цяло народът роптае и не иска да ги приеме, и въпреки това са ни натрапвани. Трябва тези, които се опитват да натрапят на нашия народ чуждите ценности, да знаят, че няма да успеят; да знаят, че тези чужди ценности не могат да съществуват в България, ако противоречат на нашата национална философия. Ние сме народ, живял поне 1334 години – много повече от редица други народи, племена и общности, които са населявали тази земя. И ние ще съумеем неизбежно да преодолеем и сегашните препятствия, тъй като те са нищожно по-малки в сравнение с това, което е било по време на робството. Но нека да имаме предвид, че трябва да се борим, за да извоюваме и да запазим тази национална идентичност и тази държава, която в края на краищата сме успели да извоюваме отново, да утвърдим и сега трябва да пазим и да я развиваме.
Водещ: Припомняте ми още един завет на Левски – „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън българското“. И може би едно от най-силните му послания – „Свобода и всекиму своето“.
Васил Василев: Да, не искаме да се водим по никой отвън. Не искаме никой да ни казва как да се развиваме. Не искаме никой да ни казва какво да правим. Само българският народ може да си позволи да упражни това право. Нито по времето на комунизма, нито сега, нито преди това народът е търпял и в края на краищата е успял да се справи с всичко това, което не му е харесвало и което му е било чуждо. Нима сега ние не живеем в един нов пролетарски интернационализъм, само че с различен полюс? Пролетарският интернационализъм свърши. Видя се, че той не отговаря на нашите национални стремежи, той ни е докарал немалко неприятности. Но видя се, че и евроатлантическите ценности, които ни се налагат със същата мощ и по същия начин като пролетарския интернационализъм, също не отговарят на вижданията и интересите на нашия народ. Ние имаме свои собствени ценности, ние трябва да ги пазим, да ги развиваме, разбира се в добри отношения преди всичко с нашите съседи, преди всичко с европейските народи, както и с всички останали народи. Но ние трябва да държим на своя път, ние трябва да се водим от своите национални интереси и да участваме в отделни съюзи, организации, сдружения и т.н., водени от националните си интереси, а не да приемаме интересите на разни съюзи, сдружения и обединения като свои. Не, има разлика между тях и водещото винаги трябва да бъдат българските национални интереси.
Водещ: Господин Василев, за тази година, посветена на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата, Общобългарският комитет „Васил Левски“, който вие ръководите, какво предвижда?
Васил Василев: Ние започнахме нещо, което се оказа, че има много силно влияние и отражение, това е детският почетен караул пред паметника на Апостола. И това, което ми направи много силно впечатление е, че много хора, хиляди хора водеха децата си през последните няколко дни в София пред паметника на Левски, за да им покажат, че други деца стоят на почетен караул. И може би най-силното беше този контакт между деца и деца. Децата обикновено наблюдават и гледат това, което говорят по-възрастните, с една доза съмнение. Но когато видят, че други деца го правят, когато видят, че други деца вършат нещо, те се отнасят към него с по-голямо разбиране, защото просто контактът между тях е по-близък. Така че това беше голям успех, убеден съм, това ще продължава цялата година. Даже разбрах, че на много места в страната вече отделните комитети „Млади възрожденци“ или просто детски организации в училищата са готови да организират подобен почетен караул пред паметниците на Левски в своите градове или населени места. Всъщност сега ни предстоят още немалко инициативи, които ние сме предложили и които Националният инициативен комитет е одобрил и които ще започнем да прилагаме. Това е Международната изложба за Васил Левски, която да отговори на това, с което започнахме нашия разговор – да покаже на света величието на нашия Апостол на свободата. В същото време предвиждаме на 6 май национална среща на клубовете „Млади възрожденци“ от цяла България, предвиждаме изследване на румънските архиви, в които се надяваме да намерим допълнителни сведения, както за Левски, така и за Ботев, така и за другите наши дейци на националноосвободителното движение. Каквото и да изскочи оттам, все ще ни е от полза, все ще може да покаже, да потвърди още един път какви велики хора са се борили за нашата свобода.
Водещ: В края на нашия разговор да завършим с посланието на Левски. Кое за вас е то и кое е това, което ще остане и за поколенията дотогава, докато я има България?
Васил Василев: Може би има един много силен завет, който е: „Аз съм посветил себе си на Отечеството“. Всеки трябва да даде част от себе си на Отечеството. Някои са дали всичко, някои не са дали нищо, някои са грабили от това Отечество толкова, колкото могат. Но това не значи, че ние трябва да простим на тези, които са грабили, да бъдем равнодушни към тези, които не са давали нищо. Всеки трябва да даде толкова, колкото може от себе си на Отечеството, да помогне за неговото запазване, за неговото развитие. Някои повече, някой по-малко. Още Дядо Вазов е казал: „Богати с парите; учени с ума, момите с иглите, сиромахът с труда“ – всеки трябва да даде това, което може да отдели от себе си или от душата си за разцвета на Отечеството. Това е може би най-силният завет на Левски, той е вечен и той ще бъде в сила докато България съществува.
Цоня СЪБЧЕВА